Определение № 50439 от 31.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2272/2022 г.

ВКСI гражданско отделение31.10.2022 г.докладчик Светлана Калинова

Диспозитив

ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение №260914 от 16.07.2021г., постановено от Пловдивския окръжен съд, въззивно гражданско отделение по в.гр.д.№2467/2020г. УКАЗВА на касаторите в едноседмичен срок от съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса в размер на 50лв. (петдесет лева), т.е. по 25 лв. всеки един от тях, както и сумата от 600лв., определена като възнаграждение за особения представител на съделителя Т. И. Б. с разпореждане №266486/08.10.2021г. на окръжния съдия и да представят доказателства, че дължимата държавна такса и възнаграждението за особен представител са внесени, като при неизпълнение на указанието в срок производството по делото ще бъде прекратено. След представяне на доказателства, че дължимата държавна такса е внесена в определения срок, делото да се докладва на председателя на I г.о. на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание. Определението е окончателно. Председател: Членове:

Мотиви

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх.№281702/13.09.2021г., подадена от М. К. К. и А. К. Б., уточнена от техния процесуален представител адв.Л. Т. К. с касационна жалба-уточнение с вх.№283637/20.10.2021г., срещу решение № 260914, постановено на 16.07.2021г. от Пловдивския окръжен съд, въззивно гражданско отделение по в.гр.д.№2467/2020г., с което е обезсилено решение № 1147 от 09.04.2020г. по гр.д.№12838/2011г. по описа на Районен съд – Пловдив, VI гр.с. и производството по делото е прекратено. Касаторите поддържат, че обжалваното решение е недопустимо като постановено спрямо починала преди провеждането на последното съдебно заседание страна. Твърдят, че последното съдебно заседание по в.гр.д.№ 2467/2020г. е проведено на 29.04.2021г., а съделителят П. С. Т. е починал на 14.04.2021г. и неговите наследници по закон са конституирани впоследствие след постановяване на въззивното решение. Поддържат също така, че при постановяване на решението си въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, както и по въпроси, които имат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Поддържат, че в противоречие с практиката на ВКС въззивният съд е приел, че включването на един имот в други кадастрални единици е равносилно на изчезването му от гражданския оборот и има за последица недопустимост на делбеното производство. Навеждат довод, че това становище не съответства на практиката на ВКС, изразена в решение №246 от 25.10.2012г. по гр.д.№289/2012г. на II г.о. на ВКС и решение №81 от 17.02.2012г. по гр.д.№506/2011г. на I г.о. на ВКС. Поддържат също така, че в противоречие със становището, изразено в ТР №8/2014 от 23.02.2016г. по тълк.д.№8/2014г. на ОСГК на ВКС въззивният съд е приел, че отразяването на имота в кадастралната карта чрез включването му в други имоти има пряко действие върху действително притежаваните вещни права и съставлява пречка за тяхната защита по съдебен ред. Поставят и въпроса дали е възможно един поземлен имот, представляващ участък от земя, да престане да съществува за правния мир не чрез физическото си погиване, а по силата на включването му в други участъци, за който поддържат, че има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Навеждат довод и за очевидна неправилност на обжалваното решение, като считат за такава отказът на съда да се произнесе по съществото на спора с мотив несъществуването на поземлени имот, при положение, че същият е надлежно описан в исковата молба, а в хода на процеса е променен само и единствено регулационният му статус. В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, съделителят С. В. С. чрез процесуалния си представител адв.К. Д. изразява становище, че подадената касационна жалба е неоснователна по изложените в отговора съображения и че не касационно обжалване не следва да се допуска. Претендира присъждане на направените по делото разноски. В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК адв.А. Н. Ц., назначен за особен представител на съделителя Е. Е. Р., изразява становище, че касационната жалба е основателна по изложените в отговора съображения. В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК адв.Е. Т., назначена за особен представител на съделителя Т. И. Б., изразява становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване по изложените в отговора съображения. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК. Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване на постановеното от въззивния съд решение съображенията са следните: Производството е за делба във фазата по допускане. С. В. Ц., А. К. Б. и М. К. К.-Й. са предявили иск за делба на недвижим имот – нива от 9.997 дка (бивш имот №..........), представляваща по кадастралната карта на [населено място], [община], одобрена със заповед № РД-18-78/15.12.2007г. на изпълнителния директор на АГКК ПИ №............, находящ се в [населено място], при посочени в исковата молба съседи, с твърдението, че имотът е бил възстановен с решение №А18А от 17.12.1997г. на ПК- [община] на наследниците на Х. Т. Т.. Поддържат, че с договор за покупко-продажба, сключен на 10.07.2006г. (н.а.№........, том ........., н.д.№........../2006г. наследниците на Х. Т., без С. Ц. и Н. К., са продали имота на „С.-Д“ О., като според материалите на нотариалното дело в същото няма данни за други наследници, освен разпоредилите се с имота. Позовавайки се на разпоредбата на чл. 76 ЗН, поддържат, че сключения през 2006г. договор за покупко-продажба е недействителен спрямо тях и имотът следва да бъде допуснат до делба между наследниците по закон на Х. Т. Т.. Конституираното като ответник по иска за делба „С.-Д“ О. поддържа, че е придобило правото на собственост върху имота по давност, упражнявайки фактическата власт върху имота като добросъвестен владелец повече от 5 години след сключването на договора за покупко-продажба и до предявяването на иска за делба през 2011г. С решение №1147/09.04.2020г., постановено по гр.д.№12838/2011г., Пловдивският районен съд е приел за основателно и доказано възражението на дружеството-ответник за изтекла в негова полза придобивна давност, приемайки освен това, че ищците не са установили актуалното състояние на имота предвид направеното в тази връзка възражение от ответниците и представената от тях заповед №РД-09-681/14.06.2012г.на кмета на [община]. Поради това е отхвърлил предявения против Е. Г. Л., И. С. Т., Е. Е. Р., Т. Г. Х., Х. Г. Х., Д. Н. Л. (Г.), Ц. В. К., А. В. М., А. П. М., М. К. Р., М. Р. М., В. Б. Б., Л. И. С., Х. С. С., С. В. С., Г. Т. Т., Б. Т. Б., И. С. Т., П. С. Т., Т. И. Б., И. Д. Б., Б. Д. Р., П. Д. М., Й. Р. М., Б. Р. М., А. П. П., Е. П. П., Ц. Ф. Х., Г. Х. Г., Р. Х. Г., В. Г. Т., В. Т. Т., Г. С. Т., Й. С. К. и „С.-Д“О. иск за делба. В хода на въззивното производство е починал съделителят Й. Р. М. и на негово място са конституирани неговите наследници по закон Й. З. М., З. Й. М. и Р. Й. М.. В проведеното на 29.04.2021г. открито съдебно заседание въззивният съд е установил въз основа на представено удостоверение за наследници, че е починала и съделителката Л. И. С., но в удостоверението като нейни наследници по закон са посочени Х. С. С. и С. В. С., които участват в производството по делото като съделители и на самостоятелно основание. При тези данни относно гражданскоправния статус на съделителите въззивният съд е счел делото за изяснено от фактическа страна, дал е ход по съществото на спора и на 16.07.2021г. е постановил решението си, с което е обезсилил решението на първоинстанционния съд и е прекратил производството по делото. Посочил е, че е предявен иск за делба на имот №..........., представляващ нива от 9.997 дка в м.“Т. м.“ по плана за земеразделяне на землището на [населено място], който се включва в наследството на Х. Т. Т., починал на 17.06.1950г., който имот е възстановен по реда на ЗСПЗЗ с решение №А18А от 17.12.1997г. на ПК- [община], придружено със скица №1511/07.04.2009г., издадена от АГКК. Взето е предвид, че с писмена молба вх.№25178/30.05.2014г. по гр.д.№12838/2011г. по описа на РС-Пловдив „С.-Д“ О. е направило искане за прекратяване на производството по делото с твърдението, че описаният в исковата молба имот е включен в три други имота, респ. понастоящем не съществува и не може да бъде обект на делба. Взети са предвид и представените с тази молба писмени доказателства, а именно решение №16/20.12.2006г. на ОД“Земеделие и гори“-П. за промяна на предназначението на земеделска земя за изграждане на обект „Жилищно строителство“ относно имоти №№.........., ..........и ...........; заповед № РД-09-872/22.11.2006г., издадена от кмета на [община], с която е одобрен ПУП-ПРЗ за имот №...........с площ 9.997 дка в масив 28 от земеразделителния план на землището на [населено място] със заверка, че е влязъл в сила на 06.12.2006г.; обяснителна записка, изготвена през 2006г. от арх.Г.С. относно имот ............; заповед № 94-02-170/11.09.2006г. на кмета на [община] за разрешение да се изготви проект ПУП-План за регулация и застрояване „Жилищно застрояване“ и относно имот 028021, както и заповед № РД-09-681/14.06.2012г. на кмета на [община] със заверка, че е влязла в сила на 08.10.2012г., с която е одобрен проект за изменение на ПУП-ПРЗ и РУП по отношение на УПИ ...........-жилищно застрояване, като с части от УПИ .........се образуват нови УПИ, подробно описани. При тези данни въззивният съд е приел, че имотът, така както е описан в т.5 на исковата молба (нива от 9.997 дка с №...........по плана за земеразделяне на [населено място], не съществува в правния мир, тъй като след проведените съответни административни законови процедури е променено предназначението му и впоследствие площта му е попаднала в други новообразувани имоти. Прието е, че не е налице годен, самостоятелен обект, индивидуализиран с точни технически характеристики (площ, граници и местоположение) и затова същият не може да бъде обект на делба. След постановяване на въззивното решение и неговото обявяване по предвидения в процесуалния закон ред, изпратеното до П. С. Т. съобщение, че решението е постановено, е върнато в цялост с отбелязване, че лицето е починало, след което въз основа на направено от Пловдивския окръжен съд искане от [община] е постъпило служебно издадено удостоверение за наследници №11-00-568/12.08.2021г., от което се установява, че П. С. Т. е починал на 14.04.2021г. и като наследници по закон е оставил преживяла съпруга Л. К. Т. и дъщеря М. П. Т., които са конституирани като съделители на мястото на починалия си наследодател с определение №261262 от 18.08.2021г. При тези данни следва да се приеме, че са налице предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване с цел проверка на неговата допустимост, доколкото съделителят П. С. Т. е починал преди приключване на съдебното дирене по делото и установеното в чл. 229, ал. 2, изр. второ ГПК правило не може да намери приложение според трайно установената практика на ВКС (решение №86/03.04.2015г. по гр.д.№5563/2014г. на ІV г.о. на ВКС; решение №9/21.01.2011г. по гр.д.№1821/2009г. на ВКС, І г.о.; решение №181/01.02.2017г. по гр.д.№1980/2016г. на II г.о. на ВКС; решение №250/26.05.2011г. по гр.д.№567/2010г. на ВКС, І г.о.; решение №166/28.03.2011г. по гр.д.№306/2010г. на І г.о. на ВКС). По останалите въпроси, които касаторите поставят в изложението към касационната жалба, съдът ще се произнесе само ако приеме обжалвания съдебен акт за валиден и процесуално допустим. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

Цитирани разпоредби

5