Определение № 2091 от 26.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1489/2024 г.

ВКСIV гражданско отделение26.04.2024 г.докладчик Борис Р. Илиев

Диспозитив

КОМПЕТЕНТЕН да разгледа частната жалба на А. М. А. вх.№ 1396/ 09.02.2024 г. срещу определение на Кърджалийски окръжен съд от 30.01.2024 г. по гр.д.№ 194/ 2023 г. е Пловдивски апелативен съд. Делото да се изпрати на Пловдивски апелативен съд. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по чл.122 ГПК. Образувано е по спор за подсъдност, повдигнат с определение на Софийски апелативен съд № 957/ 15.04.2024 г. по ч.гр.д.№ 855/ 2024 г. относно функционално компетентния съд, който да разгледа частната жалба на А. М. А. срещу определение на Кърджалийски окръжен съд от 30.01.2024 г. по гр.д.№ 194/ 2023 г., с което е върната исковата молба на А. М. А. и е прекратено производството по делото. Въпросната искова молба е постъпила в Хасковски окръжен съд с вх.№ 4481/ 26.05.2022 г., но производството пред този съд било прекратено и делото било изпратено на Кърджалийски окръжен съд, пред който е образувано под № 194/ 2023 г. С определение от 04.08.2023 г., като намерил исковата молба за нередовна, съдът дал указания за отстраняване на недостатъците й. Ищцата А. подала уточняваща молба вх.№ 6901/ 14.08.2023 г., но първоинстанционният съд, като счел, че с нея указанията не са изпълнени, върнал исковата молба на основание чл.129 ал.3 ГПК с определение № 47/ 30.01.2024 г. В мотивите на определението е посочено, че в уточняващата молба на ищцата липсва ясно, точно и конкретно изложение на обстоятелствата, на които се основава иска. Преповтаряли се изложени в исковата молба фактически твърдения, но не били посочени релевантни обстоятелства, обосноваващи причинените на ищцата вреди от актове, действия или бездействия на ответниците. Не бил уточнен видът на причинените вреди, а също така не било ясно дали се касае за вреди по ЗОДОВ. Излагали се твърдения за причинени вреди от длъжностни лица, без да се сочи в какво се изразяват действията или бездействията на тези лица и без да бил заявен ясен петитум по отношение на всеки от ответниците. Сочело се, че се претендират по 100 000 лв. от всяко длъжностно лице, без такива длъжностни лица да са посочени като ответници. Срещу преграждащото определение на Кърджалийски окръжен съд А. А. подала частна жалба вх.№ 1396/ 09.02.2024 г., по тази жалба пред Пловдивски апелативен съд било образувано ч.гр.д.№ 136/ 2024 г., по което съдът издал определение № 119/ 25.03.2024 г. Като приел, че в случая е приложима разпоредбата на чл.7 ал.2 ЗОДОВ, съдът прекратил производството по частната жалба пред себе си и го изпратил по компетентност на Софийски апелативен съд. В определението на Софийски апелативен съд, с което е повдигнат спорът за подсъдност между него и Пловдивски апелативен съд, е прието, че разпоредбата на чл.7 ал.2 ЗОДОВ е неприложима. Счетено е, че от изложените в исковата и уточняващата молба фактически обстоятелства не следва, че предмет на делото е иск за обезщетение по ЗОДОВ. Не се твърдяли факти в приложното поле на чл.2, чл.2б или чл.2в ЗОДОВ. Дори и да се приемело, че искът е по ЗОДОВ, разпоредбата на чл.7 ал.2 от този закон касаела само първоинстанционния съд, а не въззивния или касационния съд, в който смисъл било постановено определение № 1002/ 09.05.2023 г. по гр. д. № 1675/ 2023 г., ВКС, ІV г.о. Настоящият състав на ВКС намира, че функционално компетентен съд, който да разгледа частната жалба на А. М. А. срещу определение на Кърджалийски окръжен съд от 30.01.2024 г. по гр.д.№ 194/ 2023 г., е Пловдивски апелативен съд. Пред първата инстанция производството е прекратено по съображения, че исковата молба е нередовна и нередовностите й не са отстранени, въпреки дадените от съда надлежни указания. Изрично в преграждащото определение на първоинстанционния съд е посочено, че изложените от ищцата твърдения не могат да се подведат към никой от пораждащите права фактически състави по ЗОДОВ, както и че е формулиран петитум срещу длъжностни лица, които не са сочени като ответници по делото. Следователно исковата молба е върната точно поради невъзможност да се изведе какво е спорното право, предявено за защита пред съда. От нея не следва извод, че е предявен иск за защита на права по ЗОДОВ, затова разпоредбата на чл.7 ал.2 от този закон не може да намери приложение в случая. Същото е прието и в определението на Софийски апелативен съд, с което спорът за функционално компетентния да разгледа частната жалба съд е отнесен до настоящата инстанция. По изложените съображения Върховният касационен съд

Цитирани разпоредби

6