Определение № 121 от 13.03.2017 г. на ВКС по т. д. № 111/2017 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма] /в несъстоятелност/ срещу определение № 4010/01.12.2016г. по ч.гр.д. № 4771/2016г. на САС, ТО, 3 с-в, с което са оставени без разглеждане подадените от частния жалбоподател: частна жалба вх. № 44720/01.04.2016г. и частна жалба, наименована „възражение“ с вх.№ 86452/21.06.2016г., срещу определение № 986/15.02.2016г. по т.д. № 4895/2013г. на СГС, ТО, 7-ми състав. Частният жалбоподател прави оплаквания за неправилност на атакуваното определение на Софийския апелативен съд. Иска се отмяна на същото и връщане на делото на САС за продължаване на съдопроизводствените действия. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното: Частната жалба е допустима – депозирана е от надлежна страна в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. По същество на частната жалба ВКС намира следното: Производството по ч.гр.д.№ 4771/2016г. на САС, ТО, 3-ти състав е било образувано по повод на частна жалба вх. № 44720/01.04.2016г. от [фирма] /в несъстоятелност/ против определение № 986/15.02.2016г. по т.д. № 4895/2013г. на СГС, ТО, 7-ми състав и „възражение“ с вх.№ 86452/21.06.2016г. от [фирма] /в несъстоятелност/ с искане до САС за прогласяване на нищожност на определение № 986/15.02.2016г. по т.д. № 4895/2013г. на СГС, ТО, 7-ми състав. По съществото си горепосоченото „възражение“ представлява частна жалба срещу определение № 986/15.02.2016г. по т.д. № 4895/2013г. на СГС, ТО, 7-ми състав. В същата се излагат оплаквания на частния жалбоподател за нищожност на атакуваното определение, което представлява указание в какво се състои порочността на обжалваното определение, на осн. чл.278, ал.4 вр. чл.260, т.3 вр. чл.270, ал.1 ГПК. Формулирано е съответстващо на разпоредбата на чл.270, ал.1 ГПК искане за прогласяване на нищожността на първинстанционното определение. В частна жалба вх. № 44720/01.04.2016г. от [фирма] /в несъстоятелност/ против определение № 986/15.02.2016г. по т.д. № 4895/2013г. на СГС, ТО, 7-ми състав са изложени аргументи за недопустимост и неправилност на обжалвания съдебен акт. С определение № 986/15.02.2016г. по т.д. № 4895/2013г. на СГС, ТО, 7-ми състав е била отменена наложената на осн. чл.638, ал.1 ТЗ с решение от 03.12.2013г. по т.д. № 4895/2013г. на СГС, ТО, 7-ми състав обезпечителна мярка – спиране на изпълнително дело № 20128320403367 на ЧСИ И. Х. с район на действие ОС-Р., като на осн. чл.638, ал.3 ГПК се разрешава на съдебния изпълнител да продължи извършването на изпълнителни действия по това дело. Настоящият състав на ВКС, ТК прави следните правни изводи: На осн. чл.613а, ал.1 ТЗ подлежат на обжалване по общия ред на ГПК постановените от окръжните съдилища определения в производството по несъстоятелност, ако те попадат сред лимитивно изброените изрично актове в тази разпоредба. Сред така посочените не е включено определението на съда по несъстоятелността, постановено по чл.638, ал.3 ТЗ. Съгласно чл.613а, ал.3 ТЗ извън случаите по ал.1 постановените от окръжните съдилища актове в производството по несъстоятелност подлежат на обжалване само пред съответния апелативен съд по съответния ред от ГПК. Съответният ред по ГПК по отношение на обжалване на определенията е предвиденият в Глава двадесет и първа – „Обжалване на определенията“. На осн. чл.274 ГПК определенията на съда по несъстоятелността, които подлежат на обжалване пред съответния апелативен съд са: 1/ преграждащите по-нататъшното развитие на делото и 2/ в случаите изрично посочени от закона. Определението по чл.638, ал.3 ГПК, с което след извършена преценка за осъществяване на визираните в нормата предпоставки, съдът по несъстоятелността уважава молбата на обезпечения кредитор и разрешава предприетото производство по индивидуално принудително изпълнение в полза на същия да продължи, не се явява преграждащо по-нататъшното развитие на делото. Същият акт не попада и в изброените в чл.613а, ал.1 ТЗ, следователно неговата обжалваемост не е изрично предвидена от закона. Горното налага извода за потвърждаване на атакуваното определение на САС. Водим от което, Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение на Търговска колегия