Определение № 343 от 07.07.2026 г. на ВКС по н. д. № 615/2026 г.

Производството е образувано по чл. 44 ал.1 от НПК. С разпореждане № 1115/ 01.07.2026 г. на съдията - докладчик по н.ч.х.д. № 1010 /2026 г. по описа на РС Пазарджик, производството по същото е прекратено и е повдигнат спор за подсъдност пред ВКС. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение като обсъди данните по делото, установи следното: По частна тъжба, подадена от М. П. З. против Б. Б., в РС Пловдив е образувано н.ч.х.д. № 5734/25 г. Същото е разпределено на съдия – докладчик, който съобразно обстоятелствената част на тъжбата установил, че делото му е подсъдно и го насрочил за разглеждане. Провел съдебно заседание на 17.02.2026 г., в което дал ход на делото, разяснил правата на страните, изслушал депозираните от подсъдимия обяснения и допуснал до разпит поискани от страните свидетели – петима за частната тъжителка и двама за подсъдимия при режим на довеждане. В допълнително постъпила молба, защитникът на подсъдимия поискал да бъдат разпитани пътуващите в автобуса лица, съобразно списъчния състав предоставен му от Председателя на пенсионерския клуб, организирал екскурзията, както и собственият си уточняващ списък, включващ част от пътуващите - посочени поименно, общо 28 на брой. По така направеното искане, съдията - докладчик се произнесъл в закрито заседание, с Разпореждане № 2809/15.05.2026 г., с което прекратил висящото пред него съдебно производство и изпратил делото на РС Пазарджик „по подсъдност“, понеже 27 от тези лица били с адресна регистрация в района на Пазарджик и околни села, като се мотивирал с предвидената в чл.43, т.1 от НПК хипотеза, която намерил за приложима. В образуваното пред РС Пазарджик н.ч.х.д. № 1010/26 г. съдията докладчик от своя страна констатирал, че делото не му е изпратено по подсъдност, тъй като в съображенията на предходния съдебен състав не се съдържа становище, че делото не е подсъдно на РС Пловдив съобразно общите правила по чл.36, ал.1 от НПК, а точно обратното. Прието е, че именно РС Пловдив е компетентния съд и е даден ход на делото, проведено е открито съдебно заседание и са събирани доказателства. Посочил е също, че липсва процесуална възможност започнало съдебно производство, в което са извършени процесуални действия да бъде прекратявано на основанието, на което се е позовал съдията - докладчик от РС Пловдив - чл.43, т.1, пр. второ от НПК, наличието на която хипотеза освен всичко друго е предоставена за преценка единствено на ВКС. Така мотивиран е приел, че са налице основания за повдигане на спор за подсъдност с РС Пловдив и сезирал ВКС с искане за произнасяне по чл.44, ал.1 от НПК Настоящият състав на ВКС намира, че реално не е налице спор за подсъдност. Такъв е - когато съдилищата, всеки на собствено основание счита, че делото не му е подсъдно. В случая, първият съд, както напълно правилно е отбелязал съдията докладчик от РС Пазарджик, не е счел, че делото не му е подсъдно, а напротив - го е приел и разгледал в открито съдебно заседание, след което по съображения, които ВКС може да определи единствено като такива от практическо естество, доколкото нямат никаква правна опора в закона, изпратил делото на РС Пазарджик. При това, както също правилно е отбелязал съдията докладчик от РС Пазарджик, без да е ползвал собствена дискреция относно допустимостта и необходимостта от разпит на лицата по представения му списък и без да съобрази, че основанието по чл.43, т.1 от НПК, действително предвижда възможност за промяна на подсъдността, но преценката за наличието й е възложена единствено и само на ВКС. При тези данни, настоящият състав на ВКС намери, че не е изправен пред спор за подсъдност, какъвто реално не е възникнал, а следва да отмени определението за прекратяване на съдебното производство на РС Пловдив и да върне делото на този съд за продължаване съдопроизводствените действия. По изложените съображения ВКС, ІІІ НО,