Определение № 2685 от 28.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1827/2025 г.

Производството е по чл. 274 ал.3т.2 ГПК Образувано е по частна касационна жалба на И. С. К., чрез пълномощник адв. Ф. Р. срещу определение № 5433 от 09.12.2024 г. по в. ч. гр. д. № 2390/2024 г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено протоколното определение от 18.09.2024т г. на Районен съд-Варна ,с което е оставено без уважение възражението на касаторката за липса на международна компетентност на български съд по гр.д. № 9688/2024г., образувано по описа на Варненски РС по молба на Г. К. К. за налагане на мерки по реда на Закона за защита от домашно насилие/ЗЗДН/,засягащи малолентите им деца Д. и С.. За да потвърди оспорваната от ответницата международна компетентност, въззивният съд е изтъкнал, че е налице международен елемент предвид твърдението, че обичайното местопребиваване на децата е във Р. Франция, но предвид сезиращото искане ,което не е в приложното поле на Регламент(ЕС) 2019/1111, приложими са правилата на КМЧП ,същевременно за неоснователно е прието възражението на настоящата касаторка за липса на предпоставките по чл. 7 ЗЗДН .Компетентен е съда ,в района на който пострадалото лице физически пребивава и според тази привръзка,предвид твърденията в молбата, компетентен е районния съд в [населено място]. С частната касационна жалба се иска отмяна на атакувания съдебен акт като неправилен и несъобразен с относимото международно законодателство.Съображения, представляващи изложение на основания за допускане до касационно обжалване-предпоставките в чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК не са изтъкнати извън доводите на касатора ,че въпосът за международната компетентност изисква служебна преценка, от настоящата инстанция включително. Постъпил е отговор от Г. К. К., който е подател подател на сезиращата българския съд молба по чл.4 и сл. ЗЗДН, в който отговор се оспорват предпоставките подадената частна жалба да се разглежда по същество. Сочат се и правни доводи в подкрепа на приетото от въззивния съд по въпроса за международната компетентност, при мерки за защита от домашно насилие. След преценка Върховен касационен съд, ІІІ гр. отделение счита, че касационно обжалване на въззивното опредеделние не е допустимо.Настоящият съдебен състав споделя установената съдебна практика на ВКС /вж.напр.определения по ч.гр. д. № 411/18 г. на ІІІ г.о., ч.гр. д. № 838/18 г. на ІV г.о., ч.гр. д. № 1233/2018 г. на ІV г.о., гр. д. № 1540/2018 г ч.гр.д. № 3906/2021 г, ІІІ г.о., ч.гр. д. № 134/2021 г. на ІІІ г.о.,ч гр.д №332/2024г на ІІІ г о,..ч гр.д, № 4996/2023. на ІV г.о .и др./, съгласно която предвидената в чл.28 КМЧП възможност за касационно обжалване на определението,с което се решава въпроса за международна компетентност на българския съд е подчинена /пред вид липсата на изрична разпоредба в обратния смисъл/ на изискванията за допустимост,съдържащи се в чл.274, ал.3 и ал.4 ГПК.В случая касационното обжалване на въззивния акт е недопустимо с оглед чл. 274, ал.4 ГПК и предвид характера на производството по ЗЗДН, след като решенията на съда по този закон са извън обсега на касационното обжалване. Преценката на въззивния съд ,приел да е налице обжалваемост на постановения от него съдебен акт, не е обвързваща. Настоящият съд служебно следи за наличие на предпоставките за допустимост на касационното производство. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение