Определение № 1063 от 10.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 12095/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на В. С. С. от гр. Велико Търново против определение № 3009/27.09.2024 г., постановено по адм. дело № 707/2024 г. по описа на Административен съд – Велико Търново. С молба вх. № 4975/22.11.2024 г. С. изрично е посочил, че обжалва ЕР № 2953/13.09.2019 г. на ТЕЛК, както и две от определенията, постановени по адм. дело № 707/2024 г. на АС – Велико Търново - № 2880/17.09.2024 г., с което е оставена без движение първоначалната му „молба“, и № 3009/27.09.2024 г., с което „молбата“ е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. Върховният административен съд, шесто отделение, при извършената проверка на атакуваните определения по реда на чл. 218 от АПК във връзка с чл. 236 от АПК, приема за установено следното: Частната жалба срещу прекратителното определение е подадена в преклузивния 7-дневен срок по чл. 230 от АПК от надлежна страна, за която оспореният с нея съдебен акт е неблагоприятен, срещу определение от кръга на визираните в чл. 229, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С посоченото определение първостепенният съд е оставил без разглеждане „молба“, подадена на 13.09.2024 г., в това число инкорпорираната в нея жалба против ЕР № 2953 от заседание № 143/13.09.2019 г. на ТЕЛК по общи заболявания при МОБАЛ „Д-р Ст. Ч.“ - Велико Търново, прекратил е производството по делото и е изпратил за произнасяне по компетентност на НЕЛК жалбата на С. против цитираното ЕР на ТЕЛК. Така постановеното определение е валидно, допустимо и правилно. Производството пред Административен съд – Велико Търново е започнало по „молба“, подадена от В. С. С. на 13.09.2024 г. Съдът е намерил сезиращия акт за нередовен, с определение № 2880/17.09.2024 г. го е оставил без движение и е дал конкретни указания за отстраняване на множеството констатирани нередовности, посочил е срок и е указал последиците от неизпълнението на дадените указания. В отговор от страна на С. са постъпили нови молби, заявления и обяснение с приложени множество книжа към тях, с които не са отстранени указаните недостатъци на първоначалната молба до съда. По тълкувателен път Административен съд – Велико Търново е достигнал до извод, че обжалваният акт е Експертно решение № 2953 от заседание № 143/13.09.2019 г. на ТЕЛК по общи заболявания при МОБАЛ „Д-р Ст. Ч.“ гр. Велико Търново. С обжалваното определение № 3009/27.09.2024 г. съдът е оставил без разглеждане жалбата против посочения административен акт, прекратил е делото и е изпратил жалбата против ЕР на ТЕЛК, на НЕЛК, аргументирайки теза, че експертните решения на ТЕЛК не подлежат на пряк съдебен контрол, а се оспорват пред НЕЛК, чието решение е годен предмет за атакуване по съдебен ред, пред съответния административен съд, в чиито район се намира постоянният или настоящият адрес на жалбоподателя по реда на АПК. Първоинстанционният съд надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти и обстоятелства от значение за казуса и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт от 27.09.2024 г. се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите в случая материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. В Закона за здравето (ЗЗдр.) е предвиден специален ред за административен и съдебен контрол на актовете, издавани от органите на медицинската експертиза по оценка на работоспособността. Съгласно чл. 112, ал. 1, т. 3 от ЗЗдр. експертното решение на ТЕЛК може да се обжалва пред Националната експертна лекарска комисия. Последната е длъжна да се произнесе с решение, което се съобщава на заинтересованите лица и органи и това е административният акт, който подлежи на съдебен контрол по реда и в сроковете по АПК. В този смисъл, съдът правилно е оставил без разглеждане подадената до него жалба против ЕР на ТЕЛК и е прекратил образуваното по нея съдебно производство на основание чл. 159, т. 1 от АПК, както и правилно е препратил преписката по подведомственост на НЕЛК, съгласно чл. 130, ал. 4 от АПК. По изложените съображения оспореното определение, с което е оставена без разглеждане жалбата на В. С. С. против ЕР № 2953 от заседание № 143/13.09.2019 г. на ТЕЛК по общи заболявания при МОБАЛ „Д-р Ст. Ч.“ Велико Търново, производството по делото е прекратено и жалбата е изпратена на НЕЛК, е правилно и следва да бъде оставено в сила. По отношение на определение № 2880/17.09.2024 г. следва да се уточни, че с този акт производството е оставено без движение и с него не се прегражда по–нататъшното развитие на делото, нито е сред изрично предвидените за съдебен контрол, поради което същото не подлежи на обжалване. Липсва годен за обжалване съдебен акт, тъй като определенията по движение на делото (в случая за отстраняване на нередовности по предприето оспорване) не подлежат на самостоятелен съдебен контрол. Предмет на контрол могат да бъдат изрично посочените в закона съдебни актове, както и преграждащите развитието на съдебното производство такива (чл. 229 от АПК, чл. 213а от АПК). Поради това жалбата на С. срещу определението от 17.09.2024 г. е недопустима и следва да се остави без разглеждане, а настоящото производство в тази му част да се прекрати. Мотивиран така, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,