Определение № 75 от 14.03.2018 г. на ВКС по т. д. № 1084/2016 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Образувано е по молба на М. М. Х., чрез законния си представител Н. А. Х. и И. М. Х. от [населено място], общ. К., обл. К. за изменение по решение № 144/14.11.2017г. в частта за разноските. Ответникът ЗК [фирма], [населено място] оспорва молбата като недопустима и неоснователна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира, че молбата е постъпила в срока по чл.248 ГПК, поради което е допустима. Разгледана по същество молбата е частично основателна. Молителите искат изменение на решението в частта за разноските, като им се присъди допълнително сумата от 82,45 лв., представляваща разноски за производството пред СГС, съразмерно на уважената част от исковете, както и да се намали дължимото от тях юрисконсултско възнаграждение на ЗК [фирма] от 300 лв. на 100 лв. Направено е и искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адв.С. допълнително от 291,76 лв. за производството пред СГС. В частта по искането за разноски в размер на 82,45 лв. молбата е основателна. Съставът на ВКС е приел, че направените разноски от молителите в първоинстанционното производство са в размер на 540 лв., като при изчисляване на дължимите разноски съразмерно на уважената част от исковете е приел, че исковете са уважени в общ размер от 41987,60 лв. и е определил разноските на сумата от 105,14 лв. В общия размер на уважените искове съдът не е включил сумата от 32924,92 лв., като не е съобразил, че се претендират разноските за производството пред СГС, в което исковете за заплащане на законни лихви в посочения размер са уважени и в тази част не е била подадена касационна жалба. Така общият размер на уважените искове възлиза на сумата от 74912,52 лв., поради което дължимите разноски от ЗК [фирма] съразмерно на уважената част от исковете възлизат на сумата от 187,59 лв. По тези съображения ЗК [фирма] следва да заплати на молителите допълнително сумата от 82,45 лв. В частта по искането за изменение на решението в частта за присъденото в полза на ЗК [фирма] юрисконсултско възнаграждение молбата е неоснователна. Според молителите възнаграждението следва да се определи по чл.25 от Наредбата за заплащане на правната помощ, към която препраща чл.37 ЗПП и нормата на чл.78, ал.8 ГПК, но в минималния размер от 100 лв., а не в определения максимален размер от 300 лв., тъй като само е изготвена касационна жалба, без в съдебно заседание да се е явил юрисконсулт на дружеството. Настоящия състав на ВКС намира, че преценката за размера на възнаграждението в конкретната хипотеза е предоставена на съда. В случая касационното обжалване е допуснато само по жалбата на ЗК [фирма], но юрисконсултът е депозирал и отговор на касационната жалба на молителите, поради което възнаграждението е определено в максималния размер по Наредбата за заплащане на правната помощ. Не следва да се определя допълнително възнаграждение, дължимо от ЗК [фирма] на адв. С. за производството пред СГС, тъй като от последния, в чиято полза е присъдено възнаграждението, не е постъпила молба за изменение на решението в частта за разноските. Настоящото искане е депозирано от молителите чрез друг пълномощник. При разглеждане на молбата по чл.248 ГПК съдебният състав констатира, че неправилно е изчислен размерът на дължимата от ЗК „У. АД държавна такса, като на основание чл.77 ГПК следва да се определи допълнителна държавна такса. С решението на ВКС е отменено въззивното решение в частта за осъждане на ЗК [фирма] да заплати държавна такса над сумата от 1679, 50 лв. Тази държавна такса е присъдена на основание чл.78, ал.6 ГПК, изчислена като 4 % върху сумата от 41987,60 лв., приета за общ размер на уважените искове. Предвид на обстоятелството, че държавната такса следва да се определи върху общия размер на уважените искове, включително и в частта, в която не е била подадена касационна жалба, но СГС е уважил исковете в размер на 32924,92 лв., представляващи законни лихви, общият размер на уважената претенция, върху която се дължи държавна такса е 74912,52 лв., или ЗК [фирма] следва да заплати допълнително и сумата от 1316,99 лв. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд