Определение № 6058 от 03.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12029/2025 г.

Производството е по реда на чл. 176а, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по молба на П. Т. З. и Т. И. Д., подадена чрез адв. Б. Бойчев, с искане за изменение на решение № 2917/17.03.2026г. на Върховен административен съд (ВАС), осмо отделение, постановено по адм. дело № 12029 по описа за 2025г. на този съд, в частта за разноските. Твърди, че съдът не може да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение от размера на платеното адвокатско възнаграждение. В случая са платени от всеки и доказани разноски за адвокатски хонорар в размер на 800 лв. (409,03 евро) и искат да им бъдат присъдени допълнителни разноски до този размер. Ответната страна не взема становище по молбата. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, намира искането за процесуално допустимо като подадено от надлежна страна в срока по чл. 176а, ал. от АПК. Разгледано по същество, искането е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 176а, ал. 1 от АПК (Нов - ДВ, бр.63 от 2025 г.) в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. С постановеното по настоящото дело решение № 2917/17.03.2026г. е: оставено в сила решение № 7924/30.10.2025г. постановено по адм. дело № 2 по описа на Административен съд гр. Хасково за 2025г.; оставено е в сила и определение № 8263/24.11.2025г. постановено по адм. дело № 2 по описа на Административен съд гр. Хасково за 2025г.; Общински съвет Димитровград е осъден да заплати на П. Т. З., с адрес: гр.Димитровград, [адрес], сумата от 255.64 евро представляваща разноски за касационната инстанция; и Общински съвет Димитровград е осъден да заплати на Т. И. Д., с адрес: гр. Димитровград, [адрес], сумата от 255.64 евро, представляваща разноски за касационната инстанция. Претенцията на ответниците по касационната жалба не са уважени в пълния претендиран размер. При произнасянето си в частта за разноските, ВАС е съобразил тълкуването, дадено с т. 3 от Решение на СЕС по дело С-438/22, чл. 101, § 2 ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС, което трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по чл. 101, §1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Задължението на националния съд да откаже да приложи националната правна уредба, определяща минималните размери на адвокатските възнаграждения, дори когато те отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги, не ограничава правомощието на съда да ползва тези цени (на висшия орган на съсловната организация) като критерий и коректив на уговореното и платено или дължимото без да е платено (при осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство) възнаграждение, представляващо част от отговорността за разноски, при отчитане на действителната фактическа и правна сложност на делото, обема и качеството на осъществената от страната процесуална защита. Като е съобразил фактическата сложност на спора, обема и качеството на осъществената от процесуалния представител на П. Т. З. и Т. И. Д. процесуална защита, съдът е приел, че в случая са налице основания за определяне на адвокатско възнаграждение в по-нисък размер. Възнаграждението е справедливо определено и не води до неравенство между страните в съдебното производство. Поради гореизложеното настоящият съдебен състав приема, че не са налице предпоставки за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските, а искането следва да бъде отхвърлено като неоснователно. Мотивиран така, Върховен административен съд, състав на осмо отделение