Определение № 367 от 05.12.2014 г. на ВКС по т. д. № 2567/2014 г.

ПРИЕМА изпратеното от АС при Б. - [населено място] в.а.д. № 336/2012 г. ПРИЕМА представените с отговора на ответника копие от решение от 30.04.2014 г. по В. № 391/2012 г. на АС при Б. и от решение от 15.09.2014 г. по В. № 335/ 2012 г. на АС при Б., постановени по спорове между страните по настоящото дело. ПРИЕМА пълномощно, с което [фирма] - [населено място] упълномощава адв. Д. Д. - от [населено място] да го представлява по делото. ИЗГОТВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото по чл. 146 ал. 2 ГПК: Предявен е от [фирма] - [населено място] срещу [фирма] - [населено място] иск за отмяна на основание чл. 47 т. 3 пр. 2 и т. 5 ЗМТА на арбитражно решение от 09.04.2014 г. по в.а.д. № 336/2012 г. на АС при Б. - [населено място]. Ищецът въз основа развитието на производството по арб.дело № 336/2012 г. на АС при Б. по предявен от него иск за главница и неустойка за забавено плащане на изпълнени СМР по сключен с ответника Договор за строителство от 04.03.2008 г., сочи становището на ответника и предявения насрещен иск, и допуснатите от АС нарушения. Поддържа, че АС недопустимо е приел, че насрещният иск е увеличен с 8 501.43 лв., а се касае за нов иск; че арбитражното решение е неправилно, тъй като са нарушени чл. 103 -105 ЗЗД и е прието извършено прихващане със сумата 100 000 лв. въз основа на оспорено от ищеца Писмо № 498/04.12.2009 г.; че АС неправилно е възприел оспорени доказателства; не е зачел възражения на ищеца; не е обсъдил всички доказателства, затова е неправилен изводът, че ищецът не се е противопоставил на правото на ответника на неустойка за забава въпреки събраните доказателства, че ищецът е изпълнил уговорените СМР без забава; АС се е произнесъл по установяване на по-високи цени от тези в Приложение №1 към договора; неправилно е приел, че е без правно значение дали прихващането счетоводно е отразено от страните; неправилен е и изводът за конклудентно съгласие за прихващането. Ищецът цитира особеното мнение в решението на член от АС и аргументира, че допуснатите съдопроизводствени нарушения нарушават основни принципи на правопорядъка в Република България: в арбитражното производство не е направено възражение за съдебно прихващане, нито ответникът е завел насрещен иск, константната преклузия на права лишава ищеца от равенство в процеса и опорочава установяване на истината. Сочи, че без да има валидно изявление за прихващане - АС е допуснал нарушение на чл. 103 ЗЗД при определяне характера на писмо изх.№ 498/04.12.2009 г. - в противоречие със закона АС е приложил института на прихващането. По съображения, че ответникът не е представил писмени доказателства за извършено прихващане, въпреки което АС е приел, че е налице доказателство за такова, ищецът поддържа, че АС се е произнесъл по въпроси извън предмета на спора с признаване на твърдяно от ответника извънсъдебно прихващане - основание по чл. 47 т. 5 ЗМТА. Като произнасяне извън предмета на спора и разрешаване на спор, непредвиден в арбитражното споразумение ищецът квалифицира произнасянето в арбитражното решение по дължимостта на законова лихва за преведените авансови суми по договора за строителство, което обосновава с неправилност на решението и с неприлагане на императивното правило за доказване с писмени доказателства на договорни отношения. По отношение на насрещния иск ищецът твърди, че АС се е произнесъл в противоречие с чл. 47 т. 3 пр. 2 и чл. 5 ЗМТА - допуснатото увеличение на иска съставлява нов иск, предявен след настъпила преклузия и произнасяйки се по недопустимото увеличение, АС е допуснал съществено нарушение на процесуалните норми - чл. 28 ЗМТА и чл. 9 ал. 4 от Прав. на АС при Б.. По съображения, че са налице близки отношения на адв. М.Г. - процесуален представител на ответника с арбитри от АС, а Д. Г. - неин съпруг, е арбитър в АС при Б., и кумът на семейство Г. има същото качество, ищецът поддържа, че е нарушено правото му на защита и на справедлив процес, тъй като арбитражното решение е постановено при липса на безпристрастност на двама от арбитрите. Поддържа, че дългогодишната съвместна работа на арбитрите Ж. и М. с арбитъра Г. и неговата съпруга, и с г-н М., е повлияло на решението, като на ищеца е нарушено правото на справедлив процес, тъй като не е преодоляно съмнението за връзка и зависимост между посочения от ответника арбитър и адвоката на ищеца. ОТВЕТНИКЪТ ПО ДЕЛОТО [фирма] - [населено място] оспорва иска, като неоснователен. Счита, че твърдяните от ищеца грешки, допуснати от АС при установяване на фактите и при определяне на приложимия закон, не съставляват нарушение на обществения ред по см. на чл. 47 т. 3 ЗМТА, че ищецът релевира неправилност на фактическите констатации на АС - оспорва тълкуване волята за прихващане, изразена в Писмо изх.№ 498/04. 12.2009 г., констатациите на АС относно фактура № 2799/16.12.2009 г. и тези за достигане на волеизявлението за прихващане, като е недопустимо в настоящото производство да се проверява правилността на арбитражното решение; че не всяко нарушение на закона е основание по чл. 47 т. 3 ЗМТА, а само правни норми, които бранят основни ценности и права, които са общи за всички правни субекти, а общите правила, посветени на прихващането, са създадени в интерес на страните, а не в обществен интерес и поначало имат диспозитивен характер. По съображения, че ищецът е участвал активно в арбитражното производство, което е проведено при условията на състезателност и равенство на страните, аргументира, че ищецът неоснователно претендира, че е нарушен принципът на равенство и е опорочено установяването на истината, а изложените от ищеца доводи за твърдяни нарушения, касаят правилността на арбитражното решение. По основанието по чл. 47 т. 5 ЗМТА поддържа, че АС не се е произнесъл по въпроси извън предмета на спора, като е зачел извършено извънсъдебно прихващане без предявен от ответника насрещен иск или възражение за съдебно прихващане; че ако е неправилен изводът за настъпило извънсъдебно прихващане, това касае правилността на арбитражното решение, излага и подробни съображения, че са правилни изводите в арбитражното решение досежно настъпилото прихващане. Относно насрещния иск счита възразява, че исканото увеличение на иска е било допустимо, но дори и да се приеме противното, решението би следвало да се отмени само за сумата 8501.43 лв. По твърдението на ищеца за липса на безпристрастност на двама от арбитрите, постановили решението, ответникът поддържа, че по две други дела са решени спорове на страните от АС при Б., като са уважени искове на ищеца с участието на арбитри, постановили решението, чието отмяна ищецът иска. С оглед твърденията на ищеца и становището на ответника, и представените по делото доказателства, Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение намира, че не следва да дава на страните допълнителни указания по чл. 146 ал. 1 т. 5 и ал. 2 ГПК за разпределението на доказателствената тежест и подлежащите на доказване факти. Затова ОПРЕДЕЛИ: НАСРОЧВА делото за, за когато да се призоват страните. Да се връчат на страните копия от настоящото определение. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: