Определение № 691 от 03.12.2009 г. на ВКС по т. д. № 664/2009 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на “О” АД – гр. С. срещу определение №339 от 10.06.09г. по ч.т.д.272/09г. на Върховен касационен съд, ТК, първо отделение. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С определението, предмет на обжалване, състав на Върховния касационен съд, І т.о. е оставил без разглеждане частната касационна жалба на “ О. б б “ АД – гр. С. против определение от 09.01.2009г. по ч.гр.д.5147/2008г. на Софийски градски съд. За да постанови обжалвания резултат,съдът е приел, че молбата за издаване на дубликат на изпълнителен лист, с оглед която е образувано производството е подадена на 26.10.2007г. при действието на ГПК / 1952г./, което определя правната му квалификация по чл.248 ГПК / отм./, като съобразно т.6 ТРОСГК №1/2001г. на ВКС на РБ, постановените в това производство съдебни актове подлежат на двуинстанционен контрол, доколкото акта, до който се отнася подлежи на такъв. Частната жалба е неоснователна. Производството пред ВКС, ТК, І г.о. е образувано по частна касационна жалба на “б б” АД – гр. С. срещу определение по ч. гр.д. 5147/08г. на СГС, с което е оставена без уважение частната жалба на страната против определение на СРС, с което е оставена без уважение молбата й за издаване на дубликат от изпълнителен лист, издаден на извънсъдебно изпълнително основание по реда на чл.237, б. “в” ГПК / отм./. При тези фактически данни, законосъобразно съставът на ВКС, І т.о. е оставил без разглеждане подадената частна касационна жалба, с оглед разрешенията дадени с т. 6 ТРОСГК № 1 /2001г. на ВКС на РБ, които са задължителни както за съдилищата, така и за страните в процеса. Фактически необосновано е твърдението на касатора, че този въпрос не се разглежда в цитираното тълкувателно решение. Изрично в мотивите- т.6 е прието, че определението по чл.248 ГПК / отм./ подлежи на касационен контрол, доколкото решението въз основа, на което е издаден подлежи на такъв. Правилно е преценен и съдопроизводствения ред, по който следва да бъде квалифицирано висящото производство във връзка с изричната разпоредба пар. 2, ал.9 ПЗР ГПК, като е посочено и това, че и по новия ред съобразно разпоредбата на чл. 274, ал.4 ГПК определението също не подлежи на частно касационно обжалване. С оглед изложеното, обжалваното определение следва да бъде потвърдено. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение