Определение № 364 от 22.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4508/2016 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. С молба, вх. № 99353 от 22.07.2016 г., на М. Н. З., [населено място], подадена от пълномощника му адвокат П. К., се иска отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 6 ГПК на влязлото в сила решение № 714 от 25.01.2016 г., постановено по гр.д. № 994/2014 г. на Софийския градски съд, с което той е осъден на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3, вр.чл. 88, ал. 1, вр.чл. 87, ал. 1 ЗЗД да заплати на Б. Д. Т., [населено място], сумата от 60 000 лв., частично предявена от общата сума в размер на 73 719.56 лв., която ответникът е получил на отпаднало правно основание – развален, считано от 26.11.2013 г., договор за изработка, инкорпориран в предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 08.07.2008 г. и анекс към него от 15.08.2008 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.01.2014 г. – датата на подаване на исковата молба до окончателното издължаване. Осъществена е процедурата за връчване на преписи, като в срока по чл. 306, ал. 3 ГПК ответникът по молбата за отмяна – Б. Д. Т., [населено място], чрез пълномощника си адвокат Д. С., е подал писмен отговор. Настоящият състав на съда, като обсъди по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК наличието на предпоставките за допустимост намира, че подадената молба за отмяна следва да бъде допусната до разглеждане, тъй като е подадена в предвидения в чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК тримесечен срок, считано от деня на узнаване на решението, чиято отмяна се иска - молителят сочи, че е узнал за същото на 03.06.2016 г., а молбата за отмяна е подадена на 22.07.2016 г. С оглед изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., намира молбата за допустима, поради което