Определение № 232 от 28.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1966/2022 г.

Производството по делото е по чл. 274, ал. 3, т.1 ГПК и е образувано по частна касационна жалба, подадена от М. И. В., чрез адв. И. Б. Л., срещу определение № 3159/30.11.2021 г., постановено по ч. гр. д. № 3585/2021 г. от Софийския апелативен съд. Жалбоподателят излага съображения за неправилност на въззивното определение. Насрещната страна Д. Й. В., чрез адв. Т. Д. К., отговаря, че частната жалба е неоснователна. Моли за присъждане на разноски за инстанцията. Съставът на Върховния касационен съд намира, че частната жалба е недопустима – подадена е срещу съдебен акт, който е окончателен. С обжалваното определение Софийският апелативен съд, по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК, е потвърдил по същество и според терминологията на закона („оставил без уважение частна жалба“) определение на Софийския градски съд от 27.05.2021 г., с което частично е прекратено въззивното производство по въззивно гр.д. № 7666/2020 г. С ТР № 2 от по ТД № 2/2018 г. ОСГТК на ВКС прие, че това определение на апелативния съд е окончателно и не подлежи от своя страна на касационно обжалване пред ВКС. При така изложеното, частната жалба следва да бъде върната, а образуваното по нея касационно производство – прекратено. Жалбоподателят следва да заплати на насрещната страна сторените по делото съдебноделоводни разноски – 350 лв. заплатен адвокатски хонорар. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение