Решение № 179 от 18.05.2011 г. на ВКС по т. д. № 13/2010 г.
ВКСII търговско отделение18.05.2011 г.докладчик Емилия Василева
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 73/21.08.2009 г. по в. гр. дело № 12/2009 г. на Апелативен съд П., четвърти състав. ВРЪЩА делото на Апелативен съд П. за ново разглеждане от друг състав. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 179 от 18.05.2011 г. на ВКС по т. д. № 13/2010 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Емилия Василева Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] в ликвидация, [населено място] срещу решение № 73/21.08.2009 г. по в. гр. дело № 12/2009 г. на Апелативен съд П., четвърти състав, с което е оставено в сила решение № 482/05.11.2008 г. по т. дело № 307/2007 г. на Пловдивски окръжен съд, Търговско отделение, ХVII състав и въззивникът [фирма] в ликвидация, [населено място] е осъден да заплати на [фирма], [населено място] юрисконсултско възнаграждение в размер 1 000 лв. С първоинстанционния съдебен акт са отхвърлени предявените от [фирма] в ликвидация, [населено място] против [фирма], [населено място] искове с правно основание чл. 59 ЗЗД за заплащане на сумата 43 540 лв. - обезщетение за ползване на три трафопоста в [населено място] и съоръжения, намиращи се в единия трафопост, за периода 01.08.2001 г. - 15.08.2007 г., и чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата 12 366 лв. - обезщетение за забава върху главницата за периода 04.07.2006 г. - 15.08.2007 г., както и евентуално съединените искове за същите суми, предявени на основание чл. 117, ал. 7 ЗЕ като цена за предоставен достъп през трите трафопоста и съоръженията и по чл. 86 ЗЗД - обезщетение за забава, заедно със законната лихва върху главниците, считано от подаване на исковата молба до окончателното плащане. Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага съображения на неправилност на извода, че въпреки наличието на обогатяване на ответника чрез предоставяне на ел. енергия до трети лица през имоти и съоръжения чужда собственост, не е налице обедняване на ищцовото дружество. Според касатора разпоредбата на чл. 59, ал. 4 ЗЕЕЕ (отм.) не намира приложение, тъй като урежда отношенията между енергийно предприятие, което поставя свои съоръжения върху сграда с цел снабдяването на потребителите на ел. енергия в същата сграда, а не снабдяване на трети лица чрез съоръжения, чужда собственост. Неправилно съдът е приел, че ответникът не следва да заплаща обезщетение за ползването на недвижими имоти и съоръжения, собственост на ищеца, тъй като те не можели да се ползват от друг субект. Касаторът релевира доводи за определяне размера на обезщетението за ползване на процесните имоти и съоръжения съобразно Методиката за определяне на цените за предоставен достъп от потребители през собствените им уредби и/или съоръжения до други потребители. Касаторът моли решението да бъде отменено и ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца претендираните суми, направените разноски и възнаграждение за адвокат и юрисконсулт. Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуалния си представител юрисконсулт С. Б. оспорва касационната жалба и поддържа становище за правилност на обжалвания съдебен акт и законосъобразно прилагане на разпоредбите на чл. 59, ал. 4 ЗЕЕЕ (отм.). Релевира доводи, че въззивната инстанция правилно е приела, че Методиката за определяне на цените за достъп урежда начина на определяне на цените за достъп при сключване на договори за предоставен достъп, а в конкретния случай писмен договор не е налице. Моли решението да бъде оставено в сила и претендира присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение. Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните доводи и прецени данните по делото, приема следното: С определение № 323 от 03.06.2010 г. на ВКС, ТК, Второ отделение е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните правни въпроси: 1/ следва ли енергийното предприятие, ползващо чужд енергиен обект /трафопост и съоръженията в него/ за доставяне на ел. енергия на други потребители, трети лица, да заплати обезщетение за ползването на неговия собственик; 2/ на каква база трябва да се определи размерът на обезщетението за ползване на трафопоста и съоръженията в него; допустимо ли е да се приложи Методиката за определяне на цените за предоставен достъп на преносно или разпределително предприятие от потребители пред собствените им уредби и/или съоръжения до други потребители за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия, на преноса на топлинна енергия и на преноса на природен газ. По отношение на иска за заплащане на обезщетение за ползване на трите трафопоста и съоръженията въззивният съд е приел, че не са налице елементите на фактическия състав на неоснователното обогатяване: 1/ ищецът не е установил факта на обедняването си, тъй като става въпрос за специфични обекти на право на собственост, които не могат да имат самостоятелно съществуване с оглед на това, че процесните четири трафопоста и намиращите се в тях енергийни съоръжения са предназначени за осъществяването на специфична дейност "разпределение на електрическата енергия"; 2/ с чл. 59, ал. 4 ЗЕЕЕ (отм.) е въведен принципа на безвъзмездно ползуване от енергийните предприятия на сгради или части от сгради, собственост на трети лица за монтиране на средства за измерване и други съоръжения, свързани с доставката на електрическа и топлинна енергия и природен газ и обслужващи потребителите в сградата, който принцип е възпроизведен и в чл. 67, ал. 3 ЗЕ; 3/ ищецът не е установил факта на обогатяването на електроразпределителното предприятие, тъй като последното не упражнява сервитутно право, в който случай съгласно чл. 64, ал. 5 ЗЕ титулярът на сервитута заплаща на собственика на земята еднократно обезщетение. По отношение на иска с правно основание чл. 117, ал. 7 ЗЕ решаващият съдебен състав е изложил съображения, че цената за достъп до енергийни съоръжения, собственост на трети лица, е приложима при сключен договор за предоставяне на достъп. Поради това, че такъв договор не е сключен, нито ищецът е сезирал ответника с искане за сключване на договор, искът е отхвърлен като неоснователен. Уважаването на иск за заплащане на обезщетение за ползването на определена вещ по реда на чл. 59, ал. 1 ЗЗД предпоставя кумулативното наличие на няколко предпоставки: ищецът да е собственик на вещта; вещта да се ползва от ответника; липса на правно основание за ползването на вещта; настъпило в резултат от ползването обедняване на ищеца и обогатяване на ответника. При преценката на тези предпоставки следва да бъдат съобразени всички специални нормативни изисквания или ограничения, когато обектът на ползването е вещ, по отношение собствеността и/или ползването, на която такива съществуват. С оглед статута си на енергиен обект и част от електроразпределителната мрежа на страната по смисъла на т. 23 и т. 22 от Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката, процесните съоръжения - трафопостове, представляват именно такъв специфичен обект и по отношение на тях е приложима правната регламентация, съдържаща се в специалните закони. Предявеният иск за заплащане на обезщетение за ползване на процесните четири трафопоста и намиращите се в тях енергийни съоръжения е за периода от 01.08.2001 г. до 15.08.2007 г. Приложимите нормативни актове за периода от 01.08.2001 г. до 12.12.2003 г. са Законът за енергетиката и енергийната ефективност и Наредбата за присъединяване към преносната и разпределителните мрежи на производители и потребители, последната действала до 19.04.2003 г., а за периода от 13.12.2003 г. до 15.08.2007 г. действащите нормативни актове са Законът за енергетиката и Законът за енергийната ефективност (отм.) Неправилно въззивният съд е приел, че не са налице елементите на фактическия състав на неоснователното обогатяване, като се е позовал на чл. 59, ал. 4 ЗЕЕЕ (отм.). С посочената разпоредба е въведен принципът на безвъзмездно ползуване от енергийните предприятия на сгради или части от сгради, собственост на трети лица за монтиране на средства за измерване и други съоръжения, свързани с доставката на електрическа и топлинна енергия и природен газ и обслужващи потребителите в сградата. Този принцип е възпроизведен и в чл. 67, ал. 3 ЗЕ. Безвъзмездното ползване на части от сгради от енергийните предприятия е позволено само за монтиране на средства за измерване и други съоръжения, свързани с доставката на електрическа и топлинна енергия и природен газ, но не и за предоставяне на достъп през собствени уредби и съоръжения за преобразуване и пренос на електрическа енергия до други потребители. За собствениците /потребителите съгласно чл. 117, ал. 7 ЗЕ в ред. преди изм. в ДВ, бр. 74 от 2006 г./ на електрически уредби и съоръжения съществува задължение да предоставят достъп на преносното, съответно на разпределителното предприятие през собствените си уредби и съоръжения за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия до други потребители, но предоставянето на този достъп не е безплатно. Основание за този извод се намира в разпоредбата на изр. второ на чл. 117, ал. 7 ЗЕ, която регламентира заплащане на цена за предоставения достъп в размер, определен по методиката, одобрена от комисията. Безплатното ползване на части от сгради от енергийните предприятия за монтиране на средства за измерване и други съоръжения, свързани с доставката на електрическа енергия, не е идентично с предоставянето на достъп на енергийното предприятие през собствени на други лица ел. уредби и съоръжения за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия до други потребители срещу заплащане на определена цена. При отсъствието на сключен договор между енергийното дружество и собствениците за достъп до притежаваните от тях ел. уредби и съоръжения, спорът за заплащане на ползуването им се разглежда на правилата на неоснователното обогатяване. Ползуването на такъв достъп без наличието на постигнато между страните взаимно съгласие се явява без правно основание, поради което се дължи съответно обезщетение от страна на ползвателя. Недопустимостта на неоснователното обогатяване е не само източник на облигационни задължения, но и принцип на гражданското право. Обезщетението се дължи за периода от време, през който ищецът е бил собственик на процесните четири трафопоста и съоръженията в тях и през което ответникът е ползвал уредбите и съоръженията за преобразуване и пренос на електрическа енергия до други потребители, различни от ищеца. Обезщетението представлява сумата, с която енергийното предприятие се е обогатило в резултат на неплащане на цената за достъп, ако беше сключен договор по чл. 117, ал. 7 ЗЕ, и с която собственикът на енергийните уредби и съоръжения е обеднял поради неполучаване на цената за достъп, ако страните бяха сключили договор по посочения законов текст. Като база за определяне на конкретния размер на обезщетението следва да се ползува приетата от ДКЕР с решение по протокол № 49/15.07.2004 г. Методика за определяне на цените за предоставен достъп на преносно или разпределително предприятие от потребители през собствените им уредби и/или съоръжения до други потребители за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия, на преноса на топлинна енергия и на преноса на природен газ, която методика съгласно т. 3 се прилага до уреждане на взаимоотношенията относно собствеността между лицензираните енергийни предприятия и потребителите/ собствениците, които предоставят достъп до собствените си съоръжения съгласно § 4, ал. 1 ПЗР на ЗЕ (отм.). Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав дава следния отговор на релевантните правни въпроси, по които е допуснато касационно обжалване на въззивното решение: при ползуване на енергийни обекти и съоръжения в тях, собственост на друго лице, за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия до други потребители, различни от собственика, когато не е сключен договор за предоставяне на достъп по чл. 117, ал. 7 ЗЕ и без наличието на друго основание, енергийното дружество следва да заплати обезщетение за ползването на енергийните уредби и съоръжения на техния собственик на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, което обезщетение следва да се определи на база приетата от ДКЕР Методиката за определяне на цените за предоставен достъп на преносно или разпределително предприятие от потребители през собствените им уредби и/или съоръжения до други потребители за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия, на преноса на топлинна енергия и на преноса на природен газ. Решението на въззивната инстанция следва да бъде отменено като неправилно, но поради това, че съдът не е изследвал периода, през който ищецът е бил собственик на процесните трафопостове и енергийни съоръжения и ответникът ги е ползвал за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия до други потребители, не е обсъдил никакви доказателства в тази насока и не е изложил съображения, делото трябва да бъде върнато на Апелативен съд П. за ново разглеждане от друг състав. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение