Определение № 246 от 14.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1928/2015 г.

Производство по чл. 278 ГПК. Обжалвано е определение № 166/14.01.2015 на Варненския окръжен съд по гр.д. № 2427/2014, с което е отхвърлена молба за изменяване на решение № 1871/10.12.2014 в частта за разноските. Недоволни от определението са жалбоподателите И. Д. Илиев и П. Д. Т., представлявани от адв. Д. Б. от ВАК, които го обжалват в срок с оплаквания за незаконосъобразност, като считат, че изплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение в размер 1.500 лева е прекомерно с оглед общата цена трите предявени иска за нищожност на сделки 1.032,38 лева, които се основават на едни и същи обстоятелства. Ответникът по жалбата К. В. А., представлявани от адв. В. Д. от ВАК правят отвод за недопустимост на жалбата на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, тъй като според цената на исковете въззивното решение не подлежи на касационно обжалване и евентуално я оспорват, като считат, че значение за размера на адвокатското възнаграждение, наред с цената на иска, има и действителната фактическа и правна сложност на делото. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че съгласно т. 24. ТР № 6/2012 на ВКС, ОСГТК определението на въззивния съд за допълване или изменяне на въззивното решение в частта за разноските се обжалва по реда на чл. 274, ал.2 ГПК намира, че то подлежи на обжалване по този ред. За да постанови обжалваното определение съдът е приел, че от двама ищци се предявени искове за прогласяване нищожността на сделки за покупко-продажба на два апартамента и един гараж, които се отличават с висока степен на фактическа и правна сложност, от упълномощения адвокат са изготвени отговор на въззивната жалба, той е участвал в заседанието по делото и е представил писмена защита, а изплатеното възнаграждение не надхвърля дори сбора от минималните размери на възнагражденията по всеки от исковете. Правилно въззивният съд е приел, че за определянето на размера на адвокатското възнаграждение, освен цената на иска, правно значение има и фактическата и правна сложност на делото, която в случая е висока. Също правилно съдът е изходил от общата цена на всички предявени искове, а сборът от минималните възнаграждения за всеки отделен иск е посочен само за сравнение в подкрепа на извода, че не е налице претендираната прекомерност. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение