Определение от 11.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9837/2023 г.

Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. След като се запозна с материалите по делото настоящият състав на съда констатира, че същото е образувано по касационна жалба на И. Кирчев, подадена чрез адв. Марков, против Решение № 286/28.07.2023 г., постановено по адм. дело № 154/2023 г. по описа на Административен съд – Стара Загора, в частта му, с която е отхвърлена жалбата на И. Киреч против Акт за възстановяване и прихващане (АПВ) № П-16002422078721-004-001 от 30.12.2022 г. на орган по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Решение № 59 от 27.02.2023 г. на Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) – гр. Пловдив, в частта му, с която не е възстановена законната лихва за недължимо внесените главници за задължителни осигурителни вноски по отменен Ревизионен акт, и са присъдени разноски в полза на НАП. По делото от процесуалния представител на касационния жалбоподател е депозирана и молба, с която на основание чл. 229, ал. 1, т. 6 от АПК е поискано спиране на настоящото дело до постановяването на Решение по образуваното конституционно дело № 9/2024 г. на Конституционния съд на РБългария. Ответникът по касация – Директора на Дирекция „ОДОП“ – гр. Пловдив, не е взел становище по така направеното искане. Участващият по делото прокурор от Върховна прокуратура на Република България, изразява становище за основателността на искането за спиране. Върховният административен съд в настоящия касационен състав на осмо отделение, след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните, установи следното: Предмет на настоящият касационен контрол е Решение № 286/28.07.2023 г., постановено по адм. дело № 154/2023 г. по описа на Административен съд – Стара Загора, в частта му, с която е отхвърлена жалбата на И. Киреч против АПВ № П-16002422078721-004-001 от 30.12.2022 г. на орган по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Решение № 59 от 27.02.2023 г. на Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. Пловдив, в частта му, с която не е възстановена и законна лихва за недължимо внесените главници за задължителни осигурителни вноски по отменен Ревизионен акт. За да постанови този правен резултат съставът на първостепенния съд е приел, че приложимо е правилото на чл. 129, ал. 6 от ДОПК, с което законодателят е въвел изключение от общата хипотеза на възстановяване на недължимо внесени или събрани суми въз основа на акт на органи по приходите, ведно със законната лихва за изтеклия период, по отношение на хипотезата на недължимо събрани или внесени задължителни осигурителни вноски. С Определение от 27 ануари 2024 г. по конституционно дело № 9/2024 г. Конституционният съд на РБългария е допуснал за разглеждане по същество искане на Висшия адвокатски съвет за установяване на противоконституционност на чл. 129, ал. 6 в частта „с изключение на задължителни осигурителни вноски“ от Данъчно1осигурителния процесуален кодекс (обн. ДВ, бр. 105 от 29.12.2005 г., посл. изм. и доп. ДВ, бр. 106 от 22.12.2023 г.). Като съобрази фактите по делото, настоящият касационен състав намира, че решението на Конституционния съд на РБългария по така направеното пред него искане за установяване противоконституционността на нормата на чл. 129, ал.6, в частта „с изключение на задължителни осигурителни вноски“ от ДОПК, е от значение за разрешаването и на настоящия правен спор, поради което е на лице основанието по чл. 229, ал. 1, т. 6 от ГПК във вр. с чл. 144 във вр. чл. 228 от АПК за спиране на производството до произнасянето на Конституционния съд на РБългария по конст.дело № 9/2024 г. Мотивиран така и на основание чл. 229, ал. 1, т. 6 от ГПК във вр. с чл. 144 във вр. с чл. 228 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение