Определение № 337 от 14.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12243/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на Б. С. Д. и Е. Б. Д. и двамата от гр. София, чрез адв. Михайлова, против определение № 35669 от 30.10.2025 г. по адм. д. №10432/2025 г. на Административен съд – София град. В частната жалба се твърди, че указанията на съда досежно внасяне на дължимата държавна такса са изпълнени в срок, но не е представено копие от вносния документ поради незнание от страна на жалбоподателите. Претендира се отмяна на определението, ведно със законните последици. Върховният административен съд, второ отделение като взе предвид, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежни страни намира същата за процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: С обжалваното определение на основание чл. 158, ал. 3 АПК е оставена без разглеждане жалбата на настоящите частни жалбоподатели срещу заповед № РКП25-РА30-20 от 06.08.2025г. на кмет на район „Красна поляна“ при Столична Община и е прекратено производството по делото, поради неотстраняване в срок на недостатъците по жалбата, касаещи указанията за внасяне дължимата държавна такса по предходно постановено по делото определение №32880 от 08.10.2025г. Указанията са съобщени надлежно на оспорващите чрез пълнолетен син С. С. на 16.10.2025 г., с изрично вписване на задължението за представяне на вносния документ по делото в преклузивният 7-модневен срок. Така постановеното определение е правилно и законосъобразно. Безспорно е по делото обстоятелството, че указанията за изправяне на недостатъците по жалбата са съобщени надлежно на жалбоподателите, като не са изпълнени в цялост в преклузивният 7-модневен срок, тъй като не е представено копие от вносния документ по делото. Предвид това жалбата е оставена без разглеждане законосъобразно и в съответствие с изискванията на чл. 158, ал. 3 във връзка с чл. 151, т. 4 АПК. Непредставянето на вносния документ в указания срок съставлява неизправяне недостатъка по жалбата и води до приложимостта на цитираните по-горе разпоредби, тъй като задължение за извършване на служебна проверка от съда за постъпване на таксата по сметка на съда не е визирано в процесуалния закон. Освен това съгласно чл. 151, т. 3 АПК жалбата следва да се придружава още при подаването й от изискуемите по чл. 151 АПК документи /приложения/ и документ за внесена такса, като при липса на такива, респ. някой от тях се дава допълнителна възможност на жалбоподателя да отстрани тази нередовност в преклузивен 7-дневен срок по изрично указание на съда по чл. 158, ал. 1 АПК. В случая е налице изрично уведомление до жалбоподателите, че в указания срок следва да се представи документ, удостоверяващ обстоятелството, че таксата е внесена в срок, което не е изпълнено. След като не са изпълнени в цялост указанията, то не е отстранена нередовността на жалбата и правилно са предприети процесуални действия по чл. 158, ал. 3 АПК. Предвид изложеното, Върховният административен съд, второ отделение намира частната жалба за неоснователна, а обжалваното определение за законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение