Определение № 1436 от 13.05.2025 г. на ВКС по т. д. № 721/2025 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба, вх.№ 4024/14.02.2025г. по вх.рег. на САС, подадена от „Генимот“ ЕООД, чрез управителя Л. Б., срещу определение по възз.ч.гр.д.№ 258/2025г. на САС. В частната жалба са релевирани доводи за незаконосъобразност на обжалваното определение, а искането е за неговата отмяна. Не е постъпил писмен отговор. Съставът на I т.о., в изпълнение на правомощията в производството, приема следното: Първоинстанционното производство, т.д.№ 1763/2024г. на СГС, е образувано по искова молба на Г. Г. против „Генимот“ ЕООД, с която са предявени искове с правно основание чл.29, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ за установяване несъществуването на вписано обстоятелство. С обжалваното определение е оставена без разглеждане частната жалба, вх.№ 142073/20.12.2024г., на „Генимот“ ЕООД срещу постановеното по чл.374 ГПК определение № 4893/18.01.2024г. по т.д.№ 1763/2024г. на СГС в обжалваната част, с която е оставено без уважение искането му за допускане на свидетел. Съставът на апелативния съд е приел, че обжалваното определение не е от категорията съдебни актове, които подлежат на самостоятелна въззивна проверка. Изтъкнал е, че определенията по чл.146 и чл.374 ГПК не преграждат по-нататъшното развитие на делото и обжалването им не е изрично посочено в закона, те са оттегляеми и могат да бъдат отменени или изменени от съда при изменение на обстоятелствата, грешка или опущение, а правилността им се преценява във въззивното производство. Тези изводи следва да бъдат изцяло споделени. Съгласно чл.274, ал.1 ГПК, на обжалване с частна жалба подлежат две категории определения: преграждащите по-нататъшното развитие на производството /т.1/ и посочените изрично в закона /т.2/. Всички останали определения, които не попадат в тези категории, не подлежат на самостоятелно обжалване, а проверката за тяхната законосъобразност се извършва при обжалването на крайния акт, с който приключва производството пред съответната инстанция. Постановеното по чл.374 ГПК първоинстанционното определение в обжалваната част, с която е оставено без уважение искането на частния жалбоподател за допускане на свидетел, не попада в категорията на подлежащите на обжалване определения по чл.274, ал.1 ГПК, тъй като нито е преграждащо развитието на производството, нито в процесуалния закон е предвидена възможност за обжалване на определение с такова съдържание. Ето защо, тъй като частната жалба, като процесуално недопустима, правилно е оставена без разглеждане, определението следва да бъде потвърдено. Поради изложеното, съставът на I т. о.: