Определение № 696 от 12.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 625/2012 г.

Производството е по чл.274 ал.3 т.1 от ГПК. Образувано е по искане на Д. Ц. Г. за допускане на касационно обжалване и за отмяна на определение на Софийски градски съд № 9852 от 18.06.2012 г. по ч.гр.д.№ 8299/ 2012 г. С атакуваното определение е потвърдено определение на Софийски районен съд по гр.д.№ 10409/ 2012 г. и по този начин е прекратено производството по молбата на Д. Г. за защита от домашно насилие и за издаване на заповед по чл.18 от ЗЗДН срещу С. А. С. и П. Ц. С.. Върховният касационен съд намира частната жалба за недопустима. Съгласно чл.274 ал.4 от ГПК, не подлежат на касационно обжалване онези въззивни определения, с които се прегражда развитието на граждански дела, образувани по искове, решенията по които не биха подлежали на касационно обжалване. Съгласно чл.17 ал.6 от ЗЗДН, съдебното производство по дела, образувани с искания за защита по този закон, е двуинстанционно. Компетентен да разгледа искането е районният съд, а неговото решение може да се обжалва пред окръжния съд, който се произнася с окончателен (необжалваем по касационен ред) акт. След като решението по искането на Д. Г. не би могло да се обжалва пред Върховния касационен съд, на основание чл.274 ал.4 от ГПК същото важи и за определението, с което производството по това искане се прекратява. По изложените съображения частната жалба, по която е образувано настоящето производство, се явява недопустима и Върховният касационен съд