Решение № 304 от 13.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8513/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 7, изр. първо от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от „Трафик - АГ - БГ“ ЕООД, с ЕИК 205934356, чрез адв. П. Белелиева, срещу Решение № 4595 от 20.05.2025 г., постановено по адм. д. № 71 по описа на Административен съд - Пловдив (АС - Пловдив) за 2024 г. С обжалваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на настоящия касационен жалбоподател срещу Ревизионен акт (РА) № Р-16001623001361-091-001 от 04.10.2023 г., издаден от П. Стоев, на длъжност началник сектор - възложил ревизията и С. Звездов, на длъжност главен инспектор – ръководител на ревизията, органи по приходите в Териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП) – Пловдив, потвърден с Решение № 453 от 11.12.2023 г., издадено от директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (Д „ОДОП“) – Пловдив при Централното управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП), с който на „Трафик - АГ - БГ“ ЕООД са установени задължения по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) поради отречено право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 67623,00 лв. и допълнително начислен ДДС в размер на 46437,92 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 4043,62 лв. Наред с това, дружеството е осъдено да заплати на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 9374,18 лв. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му при наличието на трите касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се становище, че първоинстанционният съд не обсъдил в цялост доказателствената съвкупност, което довело до неправилния извод за нереалност на доставките и не оказал дължимото процесуално съдействие на касационния жалбоподател. Твърди се, че съдът по същество преповторил мотивите на РА. Не съобразил редица доказателства за действително реализиране на спорната вътреобщностна доставка (ВОД) с място на изпълнение в Гърция. Акцентира се върху наличието на ЧМР за установяване на извършения транспорт извън страната и се оспорва свързаността на страните по сделката. Релевират се доводи, основани на твърдението, че проверките по граничните контролно-пропускателни пунктове (ГКПП) се извършват на принципа „преценка на риска“ по изискванията на Директива 2004/38/ЕО и се твърди непълнота на базите данни на Автоматична информационна система „Граничен контрол“ (АИС „ГК“), основание за което се черпи от предвидените изключения относно системността на проверките в Регламент (ЕС) 2016/399 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 г. относно Кодекс на Съюза за режима на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници). Прави се позоваване на практика на Съда на Европейския съюз (СЕС) относно правото на освобождаване от данък при ВОД и на постановено решение на Върховния административен съд с преюдициално значение за настоящия спор. Възразява се срещу преценката на АС – Пловдив да не кредитира неоспорените доказателства за използван склад на „Галев“ ЕООД и се правят възражения срещу ангажиране отговорността на ревизираното лице поради непредставяне на доказателства от преките му доставчици при липса на доказана данъчна измама или нарушение. Настоява се на необходимостта от съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и кредитиране на представените частни документи. Моли се за отмяната на обжалваното съдебно решение и присъждане на сторените разноски за двете съдебни инстанции. В съдебното заседание пред настоящия съд касационната жалба се поддържа от упълномощената адв. Белелиева, която по същество на касационното оспорване моли за отмяна на обжалваното съдебно решение и присъждане на сторените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба – директорът на Д „ОДОП“ – Пловдив при ЦУ на НАП оспорва касационната жалбата в представена по делото писмена защита чрез упълномощена юрк. Ц. Дамянова и моли за оставяне в сила на обжалваното съдебно решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационното производство и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от касационния жалбоподател. В съдебното заседание пред настоящия съд ответникът по касация не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано писмено заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, което поддържа устно и в съдебното заседание пред настоящия съд. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която този акт е неблагоприятен, предвид което следва да се разгледа досежно нейната основателност. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС - Пловдив е бил РА № Р-16001623001361-091-001 от 04.10.2023 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 453 от 11.12.2023 г., издадено от директора на Д „ОДОП“ - Пловдив при ЦУ на НАП. Със спорния РА в тежест на „Трафик - АГ - БГ“ ЕООД са установени задължения по ЗДДС, както следва: 1. за данъчен период на м.12.2022 г. е установено допълнително задължение за ДДС в размер на 46437,92 лв., поради отречена ВОД по фактура към гръцко дружество Ezir Ltd, в резултат на което е установено ДДС за довнасяне за периода в размер на 46357,92 лв., ведно със законна лихва в размер на 4043,62 лв.; 2. за данъчен период на м.03.2023 г. не е признато право на данъчен кредит в общ размер на 67623,00 лв. по фактури за доставка на стоки от „Елторо ойл БГ 2014“ ЕООД, „Броудкаст мениджмънт“ ЕООД, „Джи Груп Сървиз“ ЕООД и „Галев“ ЕООД. Първоинстанционният съд приел, че релевантните за разрешаването на административноправния въпрос факти и обстоятелства били установени от материално компетентни органи на приходната администрация, а оспореният РА - издаден в изискваната от закона форма съобразно разпоредбата на чл. 120, ал. 1 ДОПК. Съдът не констатирал нарушения на процесуалните правила при осъществяване на действията от страна на приходната администрация в хода на спорното ревизионно производство. Като пристъпил към разглеждане материалната законосъобразност на РА в частта за отречените доставки, първоинстанционният съд квалифицирал разглежданите сделки като търговски покупко-продажби на стоки, определени по техния род. Съобразил, че по правилото на чл. 24, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) при покупко-продажба на родово определени вещи собствеността се прехвърля, щом вещите бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени. Аргументирал становище, че е необходимо установяване местонахождението на стоката към момента на приемо – предаването й от доставчика към получателя. Достигнал до извод, че приобщените писмени доказателства в производството не давали отговор на спорните по делото въпроси – от къде, кога, как и от кого са били предадени процесните стоки до получателя им и налице ли е необходимост за превозването им, предвид неустановяване по несъмнен начин на ползване на едно и също складово помещение от всички доставчици и от получателя. Констатирал, че по административната преписка били приобщени протоколи за приемо - предаване на стоките (ППП), но в тях били положени само подписи, без да са посочени имената на лицата, осъществили приемането и предаването. Приел, че коментираните частни свидетелстващи документи нямали достоверна дата и обвързваща съда материална доказателствена сила. Възприел установяванията на ревизиращите органи, направени при визуална съпоставка на подписите по документите с представените в Търговския регистър спесимени, както и несъответствията на представляващите по договора за наем между „Галев“ ЕООД и „Трафик - АГ - БГ“ ЕООД. Коментирал и установените от приходните органи взаимоотношения на свързаност между участниците в спорните доставки. Достигнал до заключение, че предвид констатираните редица непълноти и несъответствия в представените от дружеството - жалбоподател документи, не било възможно да се направи несъмнен извод, че фактическото владение върху стоките е предадено по твърдения в писмените обяснения начин на едно и също място, предвид което да не е било необходимо извършването на допълнителни транспортни и товаро-разтоварни дейности. Счел, че изводите на вещото лице по приетата ССЕ не установяват факти и обстоятелства различни от констатираните в хода на ревизията, не сочат на действително извършени доставки и предвид факта че не се доказвала последваща реализация на стоки по спорните доставки. По подробно изложените в обжалваното съдебно решение съображения първоинстанционният съд приел за недоказано осъществяването на разглежданите доставки от преките доставчици – издатели на фактурите към „Трафик - АГ - БГ“ ЕООД. По втория спорен между страните въпрос за осъществяване на ВОД от ревизираното лице към субект в Гърция, съдът направил детайлен анализ на приложимата правна уредба за този тип доставки по ЗДДС и Правилника за прилагане на ЗДДС (ППЗДДС). Установил като безспорно обстоятелство по делото, че транспортът на стоките е договорено да бъде извършен от доставчика, чрез предоставено му от трето лице МПС. Като се позовал на чл. 45, т. 2, б. „б“ ППЗДДС, приел, че когато стоката се превозва от доставчика или от трето лице за негова сметка, както в конкретния случая, изпращането и транспортирането ѝ се доказва чрез транспортен документ, удостоверяващ получаването ѝ на територията на друга държава - членка. Съдът съобразил направените от приходните органи възражения срещу данните в представената ЧМР товарителница, основани на наличието на свързаност между страните по сделката, както и на получена информация от държавни учреждения за липса на данни за преминаване на МПС през ГКПП между България и Гърция. Предвид тези данни и предоставена информация от гръцките компетентни органи, съдът приел за обоснован извода на ревизиращите, че не е била осъществена спорната ВОД. Възприел преценката на ревизиращите органи да не ценят представеното писмено потвърждение от получателя на стоките, предвид характера му на частен документ, изолиран от останалата доказателствена съвкупност и изготвен от лице, което се намира в отношение на фактическа свързаност с доставчика. Подкрепил тезата си и с неустановеността на лицето, управлявало транспортиращото стоките МПС и недоказаното разплащане по доставката, при закрита банкова сметка на получателя много преди издаването на фактурата, в която била посочена. Въз основа на така приетото, първоинстанционният съд направил извод, че спорният РА се явява обоснован и законосъобразен, поради което отхвърлил оспорването. Осъдил „Трафик - АГ - БГ“ ЕООД да заплати на НАП юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство предвид изхода на спора. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неотносимо към настоящия спор е направеното позоваване в касационната жалба на постановено по друго дело решение от Върховния административен съд за 2025 г. Предмет на посоченото дело е била правилността на съдебно решение, постановено по оспорване на РА относно установени задължения за ДДС по ВОД на друго дружество, което е без отношение към казуса. Дори в ревизионния акт на последното дружество да са признати доставки към ревизираното лице, които са отречени със спорния РА, това обстоятелство не е от значение в случая, тъй като се касае за отделно контролно производство. Неоснователно е бланкетно заявеното касационно оплакване за допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение - неоказване на процесуално съдействие на настоящия касационен жалбоподател по смисъла на чл. 9, ал. 4 АПК. С Разпореждането от 17.01.2024 г. съдът правилно е разпределил доказателствената тежест между страните и е дал съответни указания до тях във връзка с това. В касационната жалба не е заявено по отношение на кои конкретни обстоятелства страната не е била наясно, че следва да докаже определени факти, което да не й е било указано, нито пък се твърди, че съдът е възприел за настъпили процесуални последици на нейно бездействие за установяване на определени факти и обстоятелства, за доказването на които не са й били дадени указания. Неоправдани са и възраженията на касационния жалбоподател за допуснато от съда нарушение на материалния закон и необоснованост на съдебния акт, предмет на касационен контрол. Съответен на материалния закон е изводът на съда, че при липса на изрично съгласие между страните, по правилото на чл. 24 ЗЗД прехвърлянето на правото на собственост върху родово определени вещи настъпва с тяхното предаване към купувача. По силата на чл. 68, ал. 2 ЗДДС правото на данъчен кредит възниква на датата, на която данъкът върху добавената стойност става изискуем. Съгласно чл. 25, ал. 2 ЗДДС при доставки на стоки, ДДС става изискуем на датата, на която е прехвърлено правото на собственост върху стоката или друго вещно право, както и всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик. Неоснователно е настояването на касационния жалбоподател на доказателственото значение на приобщените по делото писмени доказателства за установяване на този юридически факт. В конкретния случай за доказване предаването на предмета на доставките от доставчиците към „Трафик - АГ - БГ“ ЕООД се прилагат представените в хода на ревизията ППП. Те обаче са негодни да удостоверят по категоричен начин този правнорелевантен факт. За процесните протоколи е неприложимо позоваването на предвидената в чл. 180 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с § 2 от ДР на ДОПК формална доказателствена сила, доколкото в случая не е изяснено кои са лицата, които са ги подписали, както правилно е съобразил това административният съд. Освен това, по чл. 180 ГПК, доказателствената сила на представените от ревизираното дружество частни документи, се преценява с оглед на останалите доказателства по делото. Вярно е заключение на съда, че отразената в тях дата на издаване не може да се приеме за достоверна по правилата на чл. 181 ГПК. Всъщност, при анализ на съдържанието на спорните фактури дори не може да бъде установена и несъмнена връзка между тях и процесните ППП, въпреки вписаната нарочна препратка в ППП към фактурите, доколкото тези протоколи не са индивидуализирани. Описанието на предмета на доставка по всички фактури е направено твърде общо – стока съгласно протокол/ стоки по протокол, като е посочвано количество от 1 бройка и обща стойност. Доколкото придобиването на правото на разпореждане като собственик със стоката (вж. чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО и чл. 6 от ЗДДС) е елемент от фактическия състав, пораждащ правото на приспадане, то за претендиращото данъчно предимство лице е тежестта да установи с убедителността на пълното доказване осъществяването на този правно релевантен факт - чл. 154, ал. 1 ГПК, във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Дължимо от настоящия касационен жалбоподател е било именно предприемането на такова активно процесуално поведение и предвид приетото от приходната администрация в ревизионния доклад становище, че казусът касае абсолютна симулация - отнася се към обективирани в спорните фактури неизвършени въобще доставки с цел постигане на забранен от закона резултат и релевираните в тази връзка съображения за това, че доставките, в които ревизираното лице участва по веригата на ДДС не представляват действителни стопански операции, а са били част от данъчна измама. По сходен на описания по-горе начин в представените фискални бонове, отсъства каквато и да било конкретизация на заплатените стоки, като единствено е описана общата стойност като "обща сума" на "стоки". Наред с това, АС - Пловдив правилно е акцентирал на неизяснения механизъм и локация на твърдяното приемо-предаване на стоките като показателно обстоятелство за неслучило се такова предаване на фактическа власт върху посочените в ППП вещи. Неоснователен в тази връзка е доводът на касационния жалбоподател за доказано наемно правоотношение между ревизираното лице и „Галев“ ЕООД на складова база на адреса в гр. София, бул. „Монтевидео“ № 21А. Дори коментираният факт да се приеме за установен, касационния жалбоподател не е заявил в писмените си обяснения, че приемо-предаване на стоките е извършено именно на този адрес, нито такова обстоятелство се чете в протоколите. Юридическите факти, които пораждат изискуемост на данъка и възникване на правото на приспадане, са доставянето и получаването на стоката между страните по пряката доставка. Това са и фактите, които подлежат на доказване при спор относно реалното осъществяване на доставките на стоки, определени по своя род. Съгласно общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК доказателствената тежест за установяването им, е на ревизираното лице – получател по доставките, което твърди, че са изпълнени условията за признаване на правото на данъчен кредит – задача, с която „Трафик - АГ - БГ“ ЕООД не се е справило. В допълнение, правилно съдът е възприел, че въпреки представените фискални касови бонове, по установяванията в т. 1 от заключението по ССЕ същите не са достатъчни, за да се приеме разплащане по фактурите към доставчиците, предвид липсата на съставени и представени други документи, в това число разходни и приходни документи, както и на относими счетоводни записи и съставени регистри. Плащането не е елемент от фактическия състав на правото на данъчен кредит, при липсата на който само да се изведе извод за непризнаване реалността на доставката, но обсъден ведно с останалите установени по делото обстоятелства, се явява допълнителен аргумент в подкрепа на тезата на приходната администрация, която е възприета и от първоинстанционния съд. В съответствие със заключението на ССЕ е и изводът на съда за недоказана последваща реализация от страна на ревизираното лице на стоките, предмет на спорните доставки. Експертизата е приела, че не може да даде заключение дали процесните стоки са използвани за последващи продажби и отчетени ли са приходи от такива. Условие за приспадане на ДДС е стоките да се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки. Именно посочените в този абзац факти всъщност следва да се отнесат към доказателствените факти на насрещното доказване на приходната администрация, което е разколебало тезата на ревизираното лице. Обоснован на доказателствата и в съответствие с материалния закон е и изводът на съда за неосъществяване на предпоставките за освобождаване от данък по спорната ВОД. Доказването на предпоставките на ВОД по чл. 7 ЗДДС е силно формализирано и се осъществява чрез установените в чл. 45 ППЗДДС две групи писмени доказателствени средства – документ за доставка и документи за изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка. Неоснователно в тази връзка е оплакването на касационния жалбоподател за незачитане на доказателствената стойност на приетия в хода на ревизията документ - ЧМР. За да бъде доказано по несъмнен начин осъществяването на ВОД е необходимо да бъде установено кумулативното наличие на всички елементи от фактическия състав, регламентиран с чл. 7, ал. 1 ЗДДС: стоките следва да са транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя, от територията на страната до територията на друга държава-членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка, и е предоставил идентификационния си номер по ДДС на доставчика. Съгласно постоянната практика на СЕС по тълкуване на чл. 138 от Директива 2006/112/ЕО, освобождаването от облагане с ДДС на вътреобщностните доставки се прилага само, когато правото да се разпорежда като собственик със стоката е прехвърлено на получателя по доставката и доставчикът докаже, че стоката е изпратена или превозена в друга държава-членка и че вследствие на това изпращане или превозване стоката е напуснала физически територията на държавата-членка на доставката, от която е изпратена (решение по делото Teleos C-409/04; решение по дело Twoh International C-184/05; решение от 16.12.2010 г. по дело Euro Tyre Holding, C-430/09, т. 29). Основанията за прилагане на нулева ставка съгласно чл. 53, ал. 2 ЗДДС се доказват с документите, предвидени в чл. 45 ППЗДДС, а доказателствената тежест е за лицето, което претендира освобождаване на доставката от ДДС. В случая няма спор, че се претендира транспортът да е организиран и за сметка на доставчика, и извършен от него с наето транспортно средство, поради което съгласно чл. 45, т. 2, б. "б" ППЗДДС документ за изпращането или транспортирането на стоките може да бъде само транспортен документ, удостоверяващ, че стоките са получени на територията на друга държава-членка. В казуса изпращането и транспортирането на стоките не се доказва с представената международна товарителница, нито със съставеното потвърждение за получаване. При транспорт за сметка на доставчика документ за изпращането или транспортирането на стоките може да бъде само транспортен документ, удостоверяващ, че стоките са получени на територията на друга държава-членка, а не потвърждение за получаване. Освен това в приложеното по делото потвърждение за получаване на стоки са вписани несъответстващи и взаимноизключващи се обстоятелства – от една страна потвърждение за получаване на стоки, а от други – неслучило се все още, а предстоящо, извършване на транспорт на стоките с транспортно средство Форд Транзит. С оглед посоченото, така представеният документ не следва да се кредитира като такъв, въз основа на който да се възприемат за установени подлежащите на доказване факти, за която цел той е бил представен. При това представената товарителница не съдържа съществени реквизити като място на получаване на стоките на територията на държава – членка. В нейната кл. 24 не се съдържат конкретни данни за място на получаване на стоките, а освен това не се съдържат данни и за разтоварен пункт – там и в кл. 4 е посочено Greece, Lakka, Skydra (по установяванията на приходната администрация, неоспорени, това е село в Гърция, без улица с номер и обект). В ревизионния доклад са направени констатации, че получателят – гръцко дружество не разполага със склад на посоченото място, както и такива във връзка с липсата на данни за лицето, фактически управлявало наетото превозно средство, за наличието на лиценз за международен превоз на товари и за преминаването му през границата, както и за липса на разплащане по фактурата. Прието е от приходната администрация, че в случая липсват годни доказателства стоките да са превозени от или за сметка на доставчика от място на територията на страната до територията на друга държава – членка. Това дало основание на органите по приходите да приемат, че «Трафик – АГ – БГ» ЕООД не е положил грижата на добър търговец да вземе разумни мерки в рамките на своите възможности и да докаже, че е действал добросъвестно и да се увери, че осъществяваната от него операция не го довежда до участие в данъчна измама. Доколкото в случая е налице тъждество между изпращача и превозвача, не е налице договор за превоз, който да бъде отразен в представената международна товарителница. Това е предназначението на ЧМР товарителницата по аргумент от чл. 4 от Конвенцията за Договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR). В казуса се касае за извършен превоз за собствена сметка от страна на ревизираното лице - доставчик, който превоз се осъществява при спазване на регламентираното в Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. за условията и реда за извършване на превоз на пътници и товари за собствена сметка. По изискването на чл. 18, ал. 4 от посочената наредба водачът следва да разполага със заповед на едноличния търговец или управляващия юридическото лице, за чиято сметка се извършва превозът, или на упълномощено от тях със заповед лице, в която се посочват датата или периодът за извършване на превоза, часовете на тръгване и маршрутът на движение, както и видът на товара. Такива информационни източници, вкл. по т. 5 и 6 от посочената разпоредба, не се откриват в кориците на делото, противно на твърденията на касационния жалбоподател, че са ангажирани всички възможни доказателства от страна на ревизираното лице за установяване на релевантните обстоятелства в тази насока. Всъщност, по неоспорените установявания на първоинстанционния съд, ревизираното лице не е заявило, нито е доказало, кое е лицето, управлявало наетото МПС и което следва да е предало стоката към получателя. Наред с горното, правилно от съда е съобразена и липсата на плащане по издадената фактура, а отсъствието на каквито и да било информационни следи за фактическото напускане на наетото МПС през границата на България в посока Гърция разколебава допълнително тезата на ревизираното лице за осъществена ВОД. Макар касационният жалбоподател да е прав в разбирането си, че справките от базата данни на АИС „ГК“ нямат решаващо доказателствено значение за отричането на преминаване на процесното МПС през ГКПП към Гърция, този му аргумент в случая е недостатъчен при коментираната по-горе неубедителност на доказването, основано на приобщените писмени доказателства. В обсъдената в ревизионния доклад справка от Агенция „Пътна инфраструктура“ за упомената в товарителницата и писменото потвърждение дата на започване и приключване на транспорта в Гърция (12.12.2022 г.) не се констатират записи от контролни точки за движение на заявеното МПС. Не се установява такова движение и на 13.12.2022 г., когато се твърди, че автомобилът е бил върнат с приемо-предавателен протокол на дружеството - собственик. С основание първоинстанционният съд се е позовал и на липсата на доказателства за конкретно лице, управлявало товарния автомобил, което обстоятелство допълнително поражда неясноти относно осъществяване на транспорт с коментираното МПС. Не на последно място, правилно първоинстанционният съд се осланя и на данните от гръцката данъчна администрация, които сочат на отсъствие на официално деклариран договор за преотдаване под наем между гръцкото дружество, наемател на обекта в Гърция, където се твърди да е получена доставката, и получателя по доставката Ezir Ltd. При това, при липсата на конкретни установявания за обратното, не е налице идентитет в наименованията на населените места, посочени в договора за наем, ЧМР и документа от гръцката данъчна администрация при липсата на посочване на код на населеното място във всеки един от документите. Ето защо, правилно по същество първоинстанционният съд е приел, че представеният транспортен документ не се ползва с нормативно предвидената в чл. 45, т. 2, б. "б" ППЗДДС доказателствената сила относно факта на получаване на стоките на територията на друга държава-членка. В заключение, предвид всичко изложено, обосновано на доказателствата е прието от първоинстанционния съд, че не са налице убедителни преки доказателства в подкрепа на твърденията на ревизираното дружество, с които по пътя на пълното и главно доказване да се установи действителното осъществяване на отречените в РА доставки и ВОД. По изложените по-горе съображения първоинстанционният съд е постановил правилно съдебно решение, което като валидно и допустимо, следва да остане в сила. При този изход на спора и предвид своевременно направеното искане от страна на ответника по касация, нему се следва присъждането на юрисконсултско възнаграждение за касационното производство в размер на 9374,18 лв., които са 4792,94 евро по правилото за превалутиране от левове в евро на чл. 12 и за закръгляване по чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България. Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение