Определение № 787 от 22.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1692/2023 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. Настоящият съд, с определение № 3972 от 08.12.2023 г. по гр. д. № 1692/2023 г., не е допуснал касационно обжалване, по касационна жалба на А. А. Д., на решение № 3322 от 21.11.2022 г. по гр. д. № 11998/2021 г. на Софийски градски съд; осъдил е А. А. Д. да заплати на насрещната страна М. А. Д. разноски пред ВКС в размер на 4500 лв. С молба вх. № 16738/20.12.2023 г. А. А. Д., чрез пълномощника си по делото адвокат Ц. К., е поискала, на основание чл. 248 ГПК, ВКС да измени определението си по чл. 288 ГПК, като отхвърли искането на М. А. Д. за присъждане на разноски за касационната инстанция, поради липса на доказателства за реално плащане на уговореното адвокатско възнаграждение. При условията на евентуалност, е направила възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК. От М. А. Д. е постъпил отговор, в който са изложени съображения за неоснователност на молбата по чл. 248 ГПК. Настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира молбата по чл. 248 ГПК за процесуално допустима, но неоснователна. В случая, предвид изхода на делото пред ВКС, М. А. Д. има право на направените за касационната инстанция разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Изрично искане за присъждане на разноски е направено с подадения отговор на касационната жалба, към който са приложени пълномощно и договор за правна защита и съдействие. Съгласно договора възнаграждението на адвокат Е. С. (пълномощник на страната пред ВКС) възлиза на 4500 лв., като е отразено, че сумата е платена в брой при упълномощаването. Предвид това отбелязване, договорът за правна помощ има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение - т. 1 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Изложеното обуславя извода за основателност на искането на М. А. Д. за присъждане на разноски пред ВКС. Същевременно настоящият съд намира, че уговореното и заплатено от М. А. Д. адвокатско възнаграждение не е прекомерно с оглед защитавания интерес на страната и фактическата и правна сложност на спора. Делото е за делба на недвижим имот – апартамент в [населено място], с данъчна оценка на същия от 95 425.80 лв., при разгледано възражение на А. А. Д. за придобиване по силата на давностно владение на притежаваната от М. А. Д. 1/2 ид. ч. От пълномощника на М. А. Д. е депозиран пространен и обоснован отговор на касационната жалба. При това положение адвокатският хонорар в размер на 4500 лв. не може да бъде счетен за прекомерен, въпреки че определеният минимален такъв, съгласно чл. 9, ал. 3, във вр. с чл. 7, ал. 4 и ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на 3350.28 лв. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,