Решение № 423 от 15.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10716/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на Агенция по вписвания (АВ), чрез Д. Иванова – старши юрисконсулт, срещу Решение № 1054 от 31.07.2025 г., постановено по административно дело № 292/ 2025 г. на Административен съд София - област (АССО), с което е отменена негова Заповед № РД-01-67/ 22.01.2025 г., с която е наредено на служителите в звената и на служителите от Агенция по вписванията да бъдат изплатени суми за допълнителни възнаграждения за постигнати резултати за периода октомври - декември 2024 г., съгласно Приложение - списък, неразделна част от заповедта, в частта, в която С. Б. К. не е включена в този Списък. Касаторът навежда доводи за недопустимост и неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационно основание по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Излага съображения за обезсилване на решението или отмяната му като недопустимо или неправилно с произнасяне по същество и потвърждаване на заповедта като законосъобразна и правилна. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касация – С. Б. К. в представен по делото писмен отговор и в съдебно заседание, лично и чрез адв. Асенова, оспорва касационната жалба. Моли оспореното решение като правилно да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираните разноски от касатора. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано писмено заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Пето отделение, в настоящия си състав, приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, Административен съд София-област е приел, че оспореният административен акт е индивидуален административен акт, издаден от компетентен орган, но при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, довели до неправилно приложение на материалния закон. Съдът е установил, че на база заповеди, издадени от ответника, от 12.10.2023 г. С. Б. К. е командирована в Национално бюро за правна помощ (НБПП) по реда на чл. 86а от Закона за държавния служители (ЗДСл), където именно полага труд през процесния период от месец октомври до месец декември 2024 г. Отразил е, че изрично в заповедта за командироване се съдържа текст, че служителката ще получава задачи от НБПП, но основната си заплата, съответно основното си възнаграждение и допълнителни възнаграждения ще получава от Агенция по вписванията, като НБПП ще изпраща периодично на АВ оценка за работата на командирования служител и друга информация, необходима за оценяване изпълнението на длъжността му. Счел е за безспорно установено, че АВ като изпращаща организация не е изготвила индивидуална оценка за служителката, както и не е изискала от НБПП необходимата информация за изготвяне на такава. При тези изводи, съпоставени с относимите правни норми, съдът е приел, че жалбата е допустима, като подадена от лице с правен интерес от обжалване на индивидуален административен акт, неблагоприятен за него, а съответно и за основателна, като е счел Заповедта за издадена при липса на мотиви и в нарушение на чл. 35 от АПК, в резултат на което е отменил Заповедта в съответната част и върнал преписката за ново произнасяне Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият състав изцяло възприема мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към тях. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че решението на АССО е издадено при липса на правен интерес и в нарушение на принципите на обвързваща административна процедура, както без да бъде съобразена действителната фактическа обстановка и нормативна уредба, уреждаща оценяването и възнаграждението на държавни служители в командировка. Няма спор по делото, че за процесния период, С. Б. К. е командирована да изпълнява службата си в Националното бюро за правна помощ към Министерство на правосъдието, съответно че в командироващите заповеди изрично е посочено, че съгласно чл. 86а, ал. 4 ЗДСл, за времето на командироването държавният служител получава основната си заплата, съответно основното си възнаграждение, и допълнителни възнаграждения от АВ, като НБПП изпраща периодично на АВ оценка за работата на командирования служител и друга информация, необходима за оценяване на изпълнението на длъжността му. При изплащане на допълнително възнаграждение за постигнати резултати на държавен служител - чл. 67, ал. 7, т. 5 ЗДСл, приложими са нормите на чл. 67, ал. 3 и ал. 8 ЗДСл и тези на правилата, приети от съответната администрация на основание § 2, ал. 1 от ДР на Наредба за заплатите на служителите в държавната администрация, в случая Единни вътрешни правила за работните заплати в Агенцията по вписванията (ЕВПРЗАВ), както и на приетите на основание чл. 28, ал. 7 от ЕВПРЗАВ Правила за определяне на допълнителните възнаграждения за постигнати резултати в АВ (Приложение № 2 към чл. 28, ал. 7). Съгласно посочената в обжалваната заповед разпоредба на чл. 67, ал. 8 от ЗДСл, допълнителното възнаграждение по чл. 67, ал. 7, т. 5 (за постигнати резултати) се определя за точно и в срок изпълнение на поставените задачи, като се изплаща четири пъти годишно - през месец април, юли и октомври за текущата година и през месец януари - за предходната година, въз основа на оценка по ред, определен в наредбата по ал. 3. Според т. 2 от Раздел I на Правилата за определяне на допълнителните възнаграждения за постигнати резултати в АВ, допълнителното възнаграждение на служителите в АВ се определя за постигнати резултати, въз основа на оценката на звеното, в чийто състав работят и индивидуалната им оценка, като степените на оценка са посочени в т. 10 на раздел III. Съгласно чл. 28, ал. 3 от ЕВПРЗАВ, допълнителни възнаграждения на държавни служители от АВ, командировани по реда на чл. 86а от ЗДСл, се определят и изплащат от изпращащата администрация въз основа на индивидуална оценка. В случая тези разпоредби не са спазени от страна на касатора, в резултат на което ответникът по касация не е включен в Списъка за изплащане на допълнителни възнаграждения. Оспореният акт е издаден, както правилно е посочил първоинстанционният съд, без да са изложени в него каквито и да е фактически и правни основания за изключването на служителя. Правилен е изводът на съда, че е нарушено и изискването на чл. 35 от АПК. В случая, по Заявление на лицето № 25-305-12/ 06.01.2025 г., подадено до НБПП от С. Б. К., от и.д. директор на Дирекция „Правна помощ“ в НБПП е изпратена Докладна записка (ДЗ) до Председателя на НБПП, в която за периода 01.10.2024 г. – 31.12.2024 г. е дадено заключение за изпълнението на поставените задачи от командирования служител в степен: „изпълнението надвишава изискванията“. С изх. № 24-305-219/ 10.01.2025 г. Председателят на НБПП е изпратил информация да Изпълнителния директор на АВ за качеството на работа на С. К. в смисъла на ДЗ. Тази оценка безспорно обаче, в противоречие с изискването на чл. 35 от АПК, нито е обсъдена, нито е взета предвид, при което изключването на служителя от Списъка правилно е преценено от административния съд като направено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които са се отразили и на законосъобразността на оспорената заповед и противоречието ѝ с материалния закон. Задълбочено съдът е анализирал относимите материалноправни норми, от които се установява, че елементите от фактическия състав на чл. 67, ал. 8 ЗДСл, възникват след осъществена от административния орган процедура по ЗДСл, НУРОИСДА, ЕВПРЗАВ и на приетите Правила за определяне на допълнителните възнаграждения за постигнати резултати в АВ, когато със съответния акт е определена индивидуална оценка на служителя, а в случая тази процедура не е спазена за процесния период спрямо служителя. Както е изложил първоинстанционният съд в мотивите си, оценката е в дискреционната власт на ръководителя на административната структура, но това право следва да се упражнява в съответствие с разписаните норми и целта на закона. В този смисъл е налице еднопосочна съдебна практика на ВАС между същите страни, със сходен предмет, но за различен период. Същевременно, при осъществения съдебен контрол за упражняване на оперативната самостоятелност на административния орган за изплащане на допълнителното възнаграждение по чл. 67, ал. 7, т. 5 ЗДСл не се установяват факти, представляващи отрицателна предпоставка за изплащането му. Напротив, изпратената от НБПП информация е в обратния смисъл, т.е., че са налице предпоставките за изплащане допълнително възнаграждение на лицето, респ. за включването му в Списъка. Не са налице касационни основания, обуславящи отмяна на обжалваното решение. Съдът е съобразил всички събрани по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, като изводът му за отмяна на оспорения акт и връщането на преписката, касаеща оспорената част на акта, съответства на събраните по делото доказателства и приложимите към тях норми. В този смисъл решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора и своевременно направеното от ответника по касация искане, съответно представените по делото доказателства за извършването им (л. 57), на С. Б. К. следва да се присъдят разноски по делото в размер на 1400 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 07.11.2025 г. за процесуално представителство пред ВАС с адвокат Б. А. Асенова. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,