Определение № 12988 от 02.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10538/2024 г.

Образувано е по частна жалба на Байер Акциенгезелшафт (Байер АГ), дружество, съществуващо съгласно законодателството на Германия, със седалище и управление в гр. Леверкузен, представлявано от „Байер България“ ЕООД, от гр. София против определение № 16805 / 13.09.2024 г. по адм. дело № 8236 / 2024 г. на Административен съд София – град. Поддържат се оплаквания за неправилност. Развиват се доводи, че административният съд необосновано и незаконосъобразно е приел, че за жалбоподателя не е налице правен интерес от оспорване решенията на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти (НСЦРЛП), издадени в производства, които се развиват между административния орган и съответния притежател на разрешение за употреба на генеричен лекарствен продукт. Не е налице и хипотезата на чл. 159, т.1 АПК, тъй като оспореното пред Комисията по прозрачност писмо изх. № 111-2340 / 19.03.2024 г. на НСЦРЛП носи белезите на индивидуален административен акт. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира частната жалба за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на определението за валидност, допустимост и правилност е основателна. С определение № 16805 / 13.09.2024 г. по адм. дело № 8236 / 2024 г. Административен съд София – град е оставил без разглеждане на основание чл. 159, т.1 АПК жалбата на „Байер АГ“ (Bayer AG), дружество, вписано в търговския регистър на Германия под номер HRB 48248, със седалище и адрес на управление [адрес], Германия, представлявано от „Байер България“ ЕООД, ЕИК 121258695 чрез процесуалния представител юрк. Т. Лесева срещу решение № КП-24 / 29.07.2024 г. на Комисията по прозрачност и е прекратил производството по делото. Определението е неправилно. По делото е установено, че с писмо рег.№ 111-2340-19 / 19.03.2024 г. на председателя на НСЦРЛП дружеството – жалбоподател е информирано, че не може да бъде уважено искането му за конституиране като страна във всички административни производства пред административния орган във връзка с утвърждаване на цени и включване в Позитивния лекарствен списък (ПЛС) на лекарствени продукти с активното вещество INN Rivaroxaben, на които Байер АГ, Германия, представлявано от „Байер България“ ЕООД, от гр. София не е притежател на разрешение за употреба (ПРУ). Писмото е оспорено пред Комисията по прозрачност в качеството ѝ на горестоящ орган, която със свое решение № КП-24 / 29.07.2024 г. е оставила обжалването без разглеждане, отхвърляйки жалбата. Използваната формулировка в част от диспозитива на по-горестоящия административен орган е непрецизна, тъй като отхвърлянето на жалбата предполага произнасяне по същество. Изразените от органа мотиви обаче са изцяло за недопустимост на предприетото по административен ред оспорване и кореспондират с другата част от диспозитива, квалифициращ жалбата на Байер АГ, Германия, представлявано от „Байер България“ ЕООД, от гр. София като процесуално недопустима. Подвеждайки се от непрецизно формулирания диспозитив, административният съд неточно е приел, че е налице произнасяне по същество от по-горестоящия орган и по аргумент от разпоредбата на чл. 98, ал.2, изр. второ АПК е приел, че на съдебен контрол подлежи първоначалният административен акт. Вероятно по същата причина е изложил мотиви и досежно характера на обжалваното в рамките на административния контрол писмо на председателя на НСЦРЛП. Съгласно чл.88 АПК жалбата и протестът се оставят без разглеждане, когато: 1. са неподведомствени на по-горестоящия административен орган; 2. са подадени след срока по чл. 84; 3. подателят няма интерес от обжалването; 4. подателят писмено оттегли жалбата или протеста. В първата от изброените хипотези жалбата или протестът се препраща на компетентния орган, а в останалите случаи производството се прекратява от по-горестоящия административен орган. Актът за прекратяване може да се оспори в 7-дневен срок от съобщаването му с частна жалба или с протест пред съответния съд, който се произнася с определение, което не подлежи на обжалване. Административният съд неправилно е разгледал спора, приемайки че актът на административния орган е издаден по реда на чл.98, ал.2, изр. второ АПК. Хипотезите за прекратяване на административното производство пред по-горестоящия орган не са лимитативно изброени в чл. 88 АПК. Обратното, неоправдано би игнорирало уредените основания за недопустимост в чл. 81 и чл. 82 АПК, касаещи предмета на оспорване; чл.83 АПК, касаещи процесуално легитимираните и надлежни страни; чл. 84, чл.85, чл.86, чл.87 АПК, касаещи формата и реквизитите на жалбата по оспорването, както и приложенията към нея. Предвид горното следва да се приеме, че в разпоредбата на чл. 88 АПК е налице неизчерпателно изброяване на основанията за недопустимост на оспорването по административен ред, респ. на процесуалните предпоставки по възникване и упражняване на субективното право на достъп до административен контрол пред по-горестоящия административен орган. По изложените съображения подадената от Байер АГ, Германия, представлявано от „Байер България“ ЕООД, от гр. София жалба срещу решение № КП-24 / 29.07.2024 г. на Комисията по прозрачност е процесуално допустима и като е прекратил производството по нея Административен съд София – град е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен. Делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд София – град предвид обсъждането в мотивите на обжалваното определение на писмото на председателя на НСЦРЛП, чийто административен контрол е отказан от по-горестоящия орган. Водим от горното, Върховният административен съд, шесто отделение