Определение № 1426 от 26.05.2026 г. на ВКС по т. д. № 677/2026 г.

роизводството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответника Г. Д. Р. от [населено място], приподписана от адв.И. Б., срещу решение № 172/21.11.2025г. на Окръжен съд - Ямбол в частта за потвърждаване на решение № 83/24.02.2023г. по гр.д.№ 1999/2022г. на Районен съд - Ямбол за осъждането Г. Д. Р. да заплати на „Б. 2020“ ЕООД сумата 21 800лв., представляваща заплатен аванс по развален договор за покупко-продажба, обективиран във фактура №[ЕИК]/11.03.2022г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба на 28.07.2022г. до окончателното изплащане. В касационната жалба преди всичко е релевирано основанието за директен достъп до касационен контрол по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК – очевидна неправилност. Въведеното основание за допускане на обжалване, както и неправилността на решението в обжалваната част, са обосновани от касатора с довод, че за въззивния състав е липсвало правно основание за приложение на разпоредбата на чл.320 ТЗ, чрез което е „пренебрегнато“ прилагането на действително касаещата случая разпоредба на чл.319 ТЗ. Допълнително е релевирано, че е налице противоречие в мотивите, изразяващо се в едновременно „вменяване“ на ответника на задължението по чл.320 ТЗ, заедно с правото по чл.328 ТЗ за предаване или продажба на стоката на трети лица. Касаторът намира, че по този начин се достига до абсурдно заключение за определяне на продавача като страна, изпаднала в забава, но с възможност за упражняване на права, гарантирани на изправната страна, съответно продавачът едновременно да търпи санкция и да упражнява права, относими към забавата на купувача. По изложените в жалбата съображения се иска допускане на обжалване, отмяна на решението и решаване на спора по същество. Не е приложено изложение на основанията за допускане на обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Не е постъпил в срок писмен отговор от насрещната страна, ищеца „Б. 2020“ ЕООД, [населено място]. Съставът на I т.о, въз основа на доводите и данните по делото, намира следното: От фактическа страна пред въззивната инстанция е установено и безспорно, че на 11.03.2022г. страните по делото са сключили неформален договор за покупко - продажба, обективиран във фактура от 11.03.2022г., с предмет 22 тона слънчоглед, при единична цена 1900лв. на тон и обща цена 41 800лв., по който на 14.03.2022г. ищецът е превел по сметката на ответника сума в размер на 21 800лв. Приемайки за безспорно, че страните са уговорили стоката да се приеме в склада на ответника-продавач, без да са уточнили конкретна дата за това, съставът на въззивния съд е счел, че ответникът-продавач е бил длъжен, на осн. чл. 320 ТЗ, да уведоми ищеца-купувач, че стоката е готова за предаване в предвидените в посочената разпоредба срокове. Въз основа на свидетелските показания е приел за установено единствено, че страните са водили разговори относно предаването, респ. приемането на стоката, но не е изяснено в кой момент тези разговори са осъществени. Ето защо е приел, че е недоказано изпълнението на задължението на ответника по чл.320 ТЗ, поради което той е неизправна страна по договора. Същевременно въззивният състав е изтъкнал, че при забава за получаване на стоката от купувача продавачът има регламентираните в чл.328 ТЗ действия, с които да се удовлетвори. Посочил е, че липсват твърдения и данни ответникът да се е възползвал от тази възможност при твърдяната от него забава на купувача да прибере стоката от склада му. За недоказани е намерил твърденията на ответника за постигната уговорка за предаване на стоката при пълно авансово плащане на цената, констатирайки, че не са представени писмени доказателства за това(чл.334 ТЗ). Приел е, че с нотариалната покана от 29.06.2022г. договорът за покупко-продажба е надлежно развален от ищеца-купувач, който не се установява да е неизправна страна по договора. По тези съображения е направен краен извод, че е осъществена хипотеза на чл.55, ал.1, т.3 ЗЗД и ответникът дължи връщане на получената сума на вече отпаднало основание. Настоящият състав намира за надлежно обосновано приложното поле на въведеното основание за допускане на обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК – очевидна неправилност, предвид релевираните в касационната жалба доводи за явна необоснованост и за приложение на закона в неговия противоположен смисъл. Обжалването се допуска за преценка дали не е очевидно неправилен обусловилият крайния изход на спора изводът на въззивния съд, че ответникът е неизправна страна по договора. Делото следва да се разгледа в открито заседание с призоваване на страните. На касатора следва да се укаже да представи по делото платежен документ за внесена ДТ по чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК в размер на 222.92 евро. Мотивиран от това, съставът на I т.о.,