Решение № 9231 от 21.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 267/2012 г.

Решение № 9231 от 21.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 267/2012 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от Валери Петров Димитров в качеството му на ЕТ "Орион Делта-Валери Петров" с. Хърлец, община Козлодуй, против решение № 509/22.11.2011 г. по адм. дело № 710/2011 г. на Административен съд Велико Търново /АСВТ/. Касаторът обжалва решението изцяло, както в частта, в която жалбата му срещу ревизионния акт е оставена без разглеждане, така и в частта, в която жалбата му е отхвърлена. Освен това счита, че съдът не се е произнесъл по цялото му искане, относно ревизионния акт в частта му за данъчен период 2006 г. Излага оплаквания за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, необоснованост и материална незаконосъобразност. Иска отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане или решаване на спора по същество и отмяна на ревизионния акт. Претендира присъждане на направените разноски. Ответникът- директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /с предходно наименование дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"/ Велико Търново при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. Ушилова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита решението за правилно и моли същото да бъде оставено в сила като се присъди юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С ревизионен акт /РА/ № 061003740/25.03.2011 г. са установени задължения за Валери Петров Димитров в качеството му на ЕТ "Орион Делта-Валери Петров" с. Хърлец за периоди 2005-2009 г., по ЗДДС, ЗОДФЛ /ЗДДФЛ/, ЗЗО и КСО в общ размер от 86 391,22 лв., вкл. с начислените лихви за забава. В законовия срок, с жалба от 15.04.2011 г., ревизираното лице /РЛ/ е обжалвало ревизионния акт като е заявило, че обжалва същия в цялост, по отношение на всички видове установени задължения и лихви, в размери на лихви и главница с общ размер от 86 388 лв. Изложени са конкретно развити съображения за установените задължения за данък върху доходите само за два от периодите - 2005 г. и 2008 г. При разглеждане на подадената по административен ред жалба директорът на дирекция "ОУИ" Велико Търново, в решение № 299/21.06.2011 г., е приел, че пред него се обжалва ревизионният акт само в частта му относно установените задължения за 2005 г. по чл. 35 ЗОДФЛ /отм. в размер на 3119,87 лв. главница и 2019,69 лв. лихви, както и за 2008 г. по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ в размер на 26 729,17 лв. и лихви - 5508,83 лв, като е потвърдил ревизионния акт в тези части. Приел е, че като необжалван ревизионният акт е влязъл в сила в останалите си части. В законовия срок търговецът е обжалвал ревизионния акт по съдебен ред като в жалбата си от 13.07.2011 г. отново посочва, че обжалва ревизионния акт в неговата цялост, за всички установени в него задължения в общ размер на главница и лихви - 86 388 лв. Отново излага конкретни оплаквания само за периодите 2005 г. и 2008 г. Съдът не е констатирал нередовността на подадената жалба и не е дал процесуална възможност на жалбоподателя да посочи изрично в кои части, или изцяло, обжалва ревизионния акт. При постановяване на акта си по съществото на спора съдът е приел, че ревизионният акт е обжалван изцяло по съдебен ред. От друга страна обаче, съдът е приел, че ревизионният акт не е бил обжалван изцяло по административен ред, поради което и на основание чл. 156, ал. 2 ДОПК е счел подадената до съда жалба за недопустима в частта й, в която се обжалва ревизионния акт, в частта, в която не е обжалван по административен ред - относно задължения по ЗДДС, данък и лихви по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2008 г., данък и лихви по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2009 г., данък и лихви по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2009 г., данък и лихви по чл. 42 ЗДДФЛ, лихви за вноски по ДОО, НЗОК и ДЗПО. Съдът е оставил жалбата без разглеждане жалбата в тази й част и е прекратил производството по делото в същата част. Съдът е изложил мотиви, че жалбата е недопустима и досежно определените данък и лихви по ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г., но не се е произнесъл в диспозитива си относно РА за този период. В същата част на РА няма произнасяне от съда и по същество. По отношение на останалите периоди и части от РА - за установени задължения за данък и лихви по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. и за данък и лихви по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ, съдът се е произнесъл по съществото на спора. Приел е, че РА е законосъобразен и е отхвърлил жалбата срещу него. В частта на обжалваното решение, в която АСВТ е постановил акт, с характер на определение, за прекратяване на производството по делото, решението е неправилно и следва да се отмени. Принципно е правилно направеното от съда тълкуване на разпоредбата на чл. 156, ал. 2 ДОПК, според която подадена до съда жалба срещу РА, който не е обжалван по административен ред, е недопустима. В случая съдът необосновано е приел, че РА не е обжалван в неговата цялост по административен ред. Като преценява съдържанието на ревизионния акт във връзка с изложеното в подадената по административен ред жалба до ДД "ОУИ" Велико Търново, настоящият касационен състав намира, че ревизионният акт е обжалван изцяло по административен ред. Като се е произнесъл с решение само в отделни негови части и предвид изтичане на срока за произнасяне, следва да се приеме, че решаващият административен орган мълчаливо е потвърдил ревизионния акт в останалите му части. - чл. 156, ал. 4 ДОПК. Ето защо налице е изцяло потвърден по административен ред ревизионен акт, който е обжалван изцяло по съдебен ред. Подадената до съда жалба срещу ревизионния акт е допустима и е подлежала на разглеждане по същество. Постановеният в обратен смисъл акт на първоинстанционния съд, с който жалбата е оставена без разглеждане като недопустима и е прекратено производството по нея, е незаконосъобразен и следва да се отмени. Делото следва да се върне в тази част за продължаване на процесуалните действия по жалбата. В частта, в която се е произнесъл по съществото на спора, съдът е постановил акта си при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Разгледана по същество е само законосъобразността на РА в частта му на установените задължения за данък върху доходите и лихви за периодите 2005 г. и 2008 г. С оглед характера на ревизията - по чл. 122 ДОПК, за целите на облагането и за определяне на основата за облагане с данъци се вземат предвид различни обстоятелства, вкл. следва да се формира начален и краен баланс на приходи и разходи за всеки един от данъчните периоди по ЗОДФЛ (отм.), съответно ЗДДФЛ - 2005 г. - 2009 г. Като е разгледал по същество законосъобразността на РА само в частите му за 2005 г. и 2008 г., без да проверява законосъобразността на РА за останалите предметни периоди, чийто правилно или неправилно установен начален и краен баланс на приходи и разходи е от значение за облагането, съдът е постановил незаконосъобразен акт. Не е проверявана законосъобразността и не са изложени мотиви относно формираните приходи и разходи за предходни и последващи данъчни периоди. В случай, че съдът беше проверил законосъобразността на РА и за останалите периоди, беше преценил относимостта ми, така както е заявило в жалбата си РЛ, е била налице възможност за постановяване на различен съдебен акт и за друго разрешаване на правните отношения, регулирани с РА. Ето защо се приема, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводството, поради което следва решението да се отмени и в частта, в която е постановен акт по съществото на спора. Делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане съдът следва да даде възможност на жалбоподателя да заяви изрично в кои части обжалва ревизионния акт, да изложи в какво конкретно се състои незаконосъобразността на акта като цяло и в отделните обжалвани негови части, да посочи в какво се състои искането му към съда по отношение на заявения от него предмет на обжалване. В случай, че жалбоподателят заяви, че изцяло обжалва ревизионния акт, същият следва да бъде разгледан от съда по същество. При новото разглеждане на делото първоинстанционния съд следва да се произнесе по въпроса за направените и претендирани разноски, както пред първоинстанционния съд, така и за водене на настоящото дело във ВАС. Водим от горното, Върховният административен съд, осмо отделение,