Решение № 7842 от 13.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1863/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на С. В. П., чрез лице за контакт Т. Д. П., против Решение № 24446/22.11.2024 г., постановено по адм. дело № 8323/2024 г., по описа на Административен съд София – град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение № 174/05.06.2024 г., постановено по преписка № 41/2023 г. по описа на Комисията за защита от дискриминация /КЗД/ Комисията/. По подробно изложени доводи жалбоподателят оспорва решението, като неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост. Прави доказателствени искания за събиране на гласни доказателства и назначаване на Съдебно-техническа експертиза. Моли решението да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява. Ответникът - Комисията за защита от дискриминация, чрез процесуален представител Х. Митев, в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна. Счита, че постановеното решение е правилно и моли да бъде оставено в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание ответникът се представлява от Х. Митев - Директор на Дирекция “Административно - правно обслужване“,който поддържа касационната жалба. Представя писмени бележки по съществото на спора. Ответникът – А. Я. К., в качеството му на Председател на Комисията по чл.196 от Закон за устройство на територията /ЗУТ/, съгласно Заповед №753/14.05.20214 г., на Кмета на Община Свиленград не се явява и и не се представлява в съдебно заседание. Не е постъпил отговор по касационната жалба. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София - град е отхвърлил жалбата на С. В. П. против Решение № 174/05.06.2024 г., постановено по преписка № 41/2023 г. по описа на КЗД, с което по т.1 е установено, че с действията си А. Я. К. – Председател на Комисията по чл.196, ал.1 от ЗУТ, съгласно Заповед №753/14.05.2021 г. на Кмета на гр. Свиленград, не е осъществил дискриминация под формата на „тормоз“ по смисъла на §1, т.1 от ДР на Закон за защита от дискриминация /ЗЗДискр./, въз основа на защитения съгласно чл.4, ал.1 признак „обществено положение“ спрямо жалбоподателя С. В. П.. С т.2 от същото решение на КЗД е оставена без уважение жалба с вх. №44-00-460/06.02.2023 г. на С. В. П.. За да постанови решението съдът е приел за установено от фактическа страна, че производството пред КЗД е образувано по жалба на С. В. П., съдържащо оплакване за проявена дискриминация по признак „обществено положение“ като заинтересовано лице по смисъла на чл. 196, ал. 2 от ЗУТ и за проявен спрямо него „тормоз“ от страна на А. Я. К. - Председател на Комисия по чл. 196, ал. 1 от ЗУТ, съгласно Заповед № 753/14.05.2021 г. на Кмета на Община Свиленград. В жалбата си до Комисията П. е посочил, че е ремонтирал имота си на [улица] гр. Свиленград, който е бил обявен за опасен от общината. Жалбоподателят е взел решение да настани в него ромско семейство с 5 деца, но е „срещнал всевъзможни пречки от общината с цел да му се откаже“. Пояснява, че тъй като живее в САЩ е упълномощил лицето Т. П., който да се грижи за имота и да комуникира с общината. Уточнява, че със Заповед № 753/14.05.2021 г. на Кмета на гр. Свиленград, А. Я. К. е бил назначен за Председател на Комисия, която да извърши /по настояване на жалбоподателя/ повторен оглед на имота му. К. е „направил оглед и обявил сградата за опасна за обитаване, за частично събаряне и изграждане наново“. Жалбоподателят посочва, че не е получил покана от К. да бъде изслушан, въпреки че според него същият е длъжен да го покани. Счита, че неправилно огледът е бил направен без да е бил уведомен. Пояснява, че е собственик на имота по смисъла на чл. 196, ал. 2 от ЗУТ, както и че е упълномощил лице, което да се грижи за имота. Счита, че тормозът, извършен към него, се изразява чрез действията /бездействията/ на ответната страна. Въпреки че е длъжен, К., в качеството му на председател на комисията, е отказал да изслуша П., както и упълномощеното от него лице относно състоянието на имота. Посочва, че К. отказъл да си направи отвод като председател на комисията с въпреки, че има висящ съдебен спор помежду им, както и че е пуснал два сигнала срещу него до прокуратурата и общината. Пълномощникът е пускал множество сигнали срещу К.. Пояснява, че последният е отказал да извърши оглед на сградата, както и да съобщи на кмета за конфликта. Жалбоподателят счита, че целта на К. е да обяви процесната сграда за негодна за живеене, да бъде съборена половината, след което изградена наново. П. пояснява, че дискриминацията спрямо него се изразява в бездействие, а именно – в отказ на ответната страна да го изслуша, каквото право като заинтересовано лице П. има съгласно чл. 196, ал. 2 от ЗУТ. Жалбоподателят посочва, че е имало заведено дело чрез пълномощника - гр. дело 150/2021 г. на PC - Свиленград срещу К., както и сигнали, касаещи посочения имот. Пояснява, че въз основа на заключенията на оглавената от заинтересованата страна комисия, кметът е издал Заповед № 875/21 г., в която е било предписано да бъде премахната половината сграда и изградена наново. Допълва, че е получил Заповед № 875/08.06.2021 г. от Кмета на Свиленград, с която е бил поставен пред свършен факт - сградата е била обявена за негодна за обитаване и е трябвало част от нея да се събори. При така установеното АССГ е приел, че спорът по делото се свежда до въпроса дали в административната процедура по обследване състоянието на процесната жилищна сграда и в частност при извършването на т.нар. „повторен оглед“ на процесната сграда, извършен от определената общинска комисия, председателствана от арх. К., последният е нарушил спрямо жалбоподателя, в качеството му на заинтересовано лице по чл.196 от ЗУТ и спрямо пълномощника на собственика на имота, забраната за дискриминационно третиране. Последното според П. се изразява в отказ да бъде изслушан относно състоянието на сграда, находяща се в гр. Свиленград, [улица], в отказ на К. да си направи отвод като Председател на Комисията поради наличието на предходен съдебен спор между тях, в отказ да съобщи на Кмета на община Свиленград за конфликта, както и че К. го тормози, обявявайки сградата за „разваляне и изграждане на нова, като тормозът се осъществява по признак „обществено положение“. За да отхвърли жалбата срещу решението на КЗД, съдът е приел, че оспореното решение на Комисията е издадено от компетентен орган, в установената форма и съдържа изискуемите реквизити, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. АССГ е заключил, че КЗД е постановила решение, съобразено с материалноправните норми и целта на закона. Не се установяват конкретни действия или бездействия, които да осъществяват състава на дискриминация под формата на тормоз, респективно липсват елементи от фактическият състав, обуславящ наличието на дискриминация. След обстоен анализ на относимите материалноправни норми съдът е приел, че действията на арх. К. в разглеждания случай се основават и са в изпълнение на законовите разпоредби, регламентиращи процесните отношения, като не съставляват тормоз по смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр. Дали една сграда е годна за живеене или не, се преценява въз основа на обективни факти и експертизи, а не на субективните възприятия на собствениците на сградата. Всички въпроси, свързани с процедурата по обследване на състоянието на жилищна сграда, не са в компетенциите на КЗД, която е специализиран административен орган с отраслова компетентност по въпроси, свързани единствено с прилагането и евентуалното нарушаване на антидискриминационото законодателство. Решението е правилно. При извършване на проверка за законосъобразност на оспорения административен акт първоинстанционният съд е направил фактически установявания, които кореспондират със събраните доказателства. При правилно установени факти решаващият съд е достигнал до законосъобразни правни изводи. Решението е обосновано - направените от административния съд правни изводи се базират на цялостния анализ на събраните доказателства, противно на изложените в касационната жалба твърдения. Съдът правилно е приел, че предмет на спора е дали в административната процедура по обследване състоянието на жилищната сграда, в частност при извършването на огледа от общинската комисия, арх. К. е нарушил спрямо П., в качеството му на заинтересовано лице по чл. 196 от ЗУТ, забраната за дискриминационно третиране, като не го е изслушал, въпреки че е бил длъжен да стори това. В тази връзка съставът е припомнил, че КЗД е специализиран административен орган с отраслова компетентност, като правомощията му са да се произнася по въпроси свързани с прилагането и евентуалното нарушаване на антидискриминационното законодателство. В тази връзка молбата на жалбоподателя да се назначи независима техническа експертиза, която да установи дали е опасна сградата, находяща се в гр.Свиленград, [улица], за живота и здравето на хората и дали има части от сградата, които трябва да се разрушат и изградят отново не е част от правомощията на КЗД. Следва да се отбележи, че дискриминационното третиране под формата на тормоз е отделен, самостоятелен вид дискриминация и съгласно разпоредбата на чл. 5, във вр. с § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. е дефиниран като всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване на достойнството на лицето и създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда. От анализа на дефиницията е видно, че фактическият състав на тази форма на дискриминация предполага от страна на дискриминиращия субект наличие на нежелано поведение, свързано с някой от защитените признаци по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., целящо да предизвика настъпване като резултат на негативни последици, или съответно предизвикало като резултат настъпването на такива последици, изразени в накърняване на достойнството и създаване на нежелана в отрицателен аспект среда, по отношение на лице /обект на тормоза/, което от своя страна следва да е носител на защитен признак. При преценката за спазване на материалния закон, съдът правилно е посочил, че със Закона за защита от дискриминация като укорими са определени проявите на „тормоз“ на основа на признаците по чл. 4, ал. 1, както и подбуждането към дискриминация - чл. 5 от ЗЗДискр. За да е налице фактическият състав на „тормоз“ по смисъла на приложимата разпоредба, следва да са налице кумулативните предпоставки: нежелано поведение, основано на защитен признак, което в причинна връзка с посочената специална цел или резултат – да доведе до накърняване на достойнството на засегнатото лице и/или да създаде неприемлива за него среда. Съдът, въз основа на цитираната нормативна уредба, правилно и обосновано е приел, че за да е налице дискриминация под някоя от формите, изброени в специалния закон, е необходимо дискриминационното поведение да е обусловено от наличието на защитен признак. Посочил е, че признаците "лично" и/или "обществено положение" нямат легална дефиниция. В съответствие с трайната съдебна практика е отчел, че поради това във всеки конкретен случай, когато се преценява налице ли е дискриминация по признак "лично положение", се налага установяване и доказване на значим, обективен, същностен за човека – като индивид или личност, белег, който позволява да бъде прилаган еднакво и който отчита универсалния /материален и персонален/ обхват на закона. Същественото по отношение на понятието "обществено положение" е, че същото се определя от мястото, което едно лице заема в структурата на даден социум и е израз на отношението, оценката, която се дава на това лице във връзка с неговото социално поведение и функции. Във всички случаи защитените признаци следва да са причината за проявеното неблагоприятно третиране или тормоз, а не обратното. При пряка дискриминация под формата на тормоз, оценката за дискриминационно поведение изисква да се установи, че резултатът – осъщественият тормоз е в пряка причинна връзка със защитения признак. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба за неправилно тълкуване и приложение на материалния закон от решаващия съд, които по естеството си включват и доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът правилно е приел, че предмет на административното производство са били твърденията на жалбоподателя за осъществен „тормоз“ спрямо него по признак "обществено положение", с оглед заявените обстоятелства в първоначалната жалба. Съдът правилно е формулирал основния спорен въпрос по делото относно наличието на защитен признак и правилно е приел, че установените обстоятелства не позволяват да се идентифицират признак "обществено положение", по който спрямо жалбоподателя да е осъществена дискриминация под формата на тормоз. Не е налице и следващият елемент от фактическия състав на тормоза - накърняване на достойнството и създаване на нежелана в отрицателен аспект среда по отношение на обекта на дискриминация. Тълкуването на тази част от разпоредбата на §1, т.1 от ДР на ЗЗДискр. води до извод за изисквана от законодателя кумулация между нежеланото поведение, целящо накърняване на обекта и създаването на негативна среда, каквато в случая не е установена. В тази връзка следва да е установено различно третиране на лицето, при наличие на пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината за него, изразяваща се в признак по чл. 4 от ЗЗДискр. След като по делото не е установено наличието на "тормоз" по признак "обществено положение" спрямо П., правилно както КЗД, така и първоинстанционният съд са отхвърлили жалбата като неоснователна. Настоящият съдебен състав приема, че в процесния случай не са налице елементите от фактическия състав на визираната форма на дискриминация по отношение касатора по посочения признак "обществено положение" и изводите на първоинстанционният съд в оспореното решение се споделят напълно от настоящата съдебна инстанция. С оглед изложеното постановеното решение като правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати претендираните от КЗД разноски. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, както и предвид фактическата и правна сложност на делото, на Комисията за защита от дискриминация следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ евро. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение