Решение № 135 от 3.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 820/2009 г.

Решение № 135 от 3.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 820/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Жанета Найденова Производството е по чл. 290 ГПК. В. И. Н. чрез своя процесуален представител адвокат И от АК Плевен е обжалвала решението на Ловешкия окръжен съд от 10.12.2008 г по гр. д. № 277/2008 г, с което e отменено решението на Троянския районен съд от 17.04.2008 г по гр. д. № 861/2007 г и е постановено ново решене. С него в отменената част въззивният съд се произнесъл като развалил до размер на 1/6 ид. част договорът, сключен между Х. Д. Н. за покупко- продажба на 1/2 ид. част от недвижим имот- УПИ * от кв. 17 по плана на село Б., целият от 412 кв. м., заедно с построените върху него двуетажна полумасивна сграда, плевня и други стопански постройки срещу насрещното задължение за гледане и издръжка и оставил в сила решението в останалата му част-решение постановено по гр. д. № 861/2007 г на Троянския районен съд. С това решение районният съд развалил до 4/6 ид. части сключените договори между Х на 25.02.2007 г и ответниците по исковете му, неговите племенници Х. Д. Н. и И. Д. Н., за продажба на два недвижими имоти, оформена с нот. актове с номера № 156/2000 г и № 16/2001 г срещу насрещното задължение за гледане и издръжка. В отделен диспозитив съдът признал за неистинско саморъчното завещание, представено от В. И. Н. носещо датата 3.01.2007 г Ловешкият окръжен съд оставил в сила и решението по гр. д. № 429/2006 г, като също в отделен диспозитив се е произнесъл по истинността на саморъчното завещание на Х. И. Н. - обявил го е за неистинско. Решенията по гр. д. № 429/2006 г и по гр. д. № 861/2007 г на Троянския районен съд са били разгледани общо поради съединяване на двете дела за общо разглеждане в едно производство-това по гр. д. № 277/2008 г /вместо към по-малкия номер да се прибави по-големия-т. е. към гр. д. № 200/2008 г да се прибави новото гр. д. № 277/2008 г, въззивният съд е процедирал обратно-към по-големия номер е прибавил по-малкия номер, но е постановил едно общо решение, което е предмет на касационно обжалване./ В изложението към касационната жалба за допустимост е посочено, че целият казус представлява решен материално правен въпрос в противоречие на съдебната практика, но произнасянето плюс петитум в частта за обявяване за неистинско представеното саморъчно завещание, е в нарушение на ГПК и на практиката на ВС и на ВКС - Р № 3235/81 г по гр. д. № 2730/81 г ВС 2 Г. О., Р № 1* от 11.07.1995 г по гр. д. № 2372/94 г ВС 5 Г. О., Р № 1209/98 г по гр. д. № по гр. д. № 3459/97 г ВС 4 Г. О. Р № 280/95 г по гр. д. № 94/95 ВС 5 Г. О. Върховният касационен съд с определение № 1144 от 19 август 2009 г по настоящето гр. д. № 820/2009 г. на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 /грешно е посочена точка 1, с оглед критериите приети в ТР № 1/2009 г ОСГК/ е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на Ловешкия окръжен съд от 10.12.2008 г по гр. д. № 277/2008 г в частта в която са оставени в сила решенията на Троянския районен съд от 26.05.2008 г по гр. д. № 429/2006 г и от 17.04.2008 г по гр. д. № 861/2007 г - т. е. в частта в която са признали и по двете решения, за неистинско саморъчното завещание от 3.01.2007 г на Х. И. Н. в полза на В. И. Н. В касационната жалба се правят оплаквания за недопустимост на решението в тази част, тъй като съдилищата са се произнесли при условията на т. н. "плюс петитум" - не е имало и искане за обявяване саморъчното завещание за неистинско. Върховният касационен съд след проверка на посоченото основание за касация на въззивното решение в частта в която е допуснато касационно обжалване, прие следното: Производството е по двете съединени за общо разглеждане, дела е било по чл. 87, ал. 3 ЗЗД - т. е. били са предявени искове за разваляне договори за прехвърляне на недвижими имоти срещу насрещното задължение за гледане и издръжка: по гр. д. № 429/2006 г на Троянския районен съд-от Х. И. Н. срещу Х. Д. Н. и И. Д. Н. и по гр. д. № 861/2007 от В. И. Н. срещу И. Д. Н. и Й. Г. Н. -съпрузи. И по двете дела В. И. Н. -племенница на продавача Х. И. Н., представила саморъчно завещание от 3.01.2007 г, което е приложено на л 166 по гр. д. № 429/2006 г Троянски районен съд и представено в съдебното заседание от 14.02.2008 г и На л. 39,прието като доказателство в откритото съдебно заседание от 14.02.2008 г по гр. д. № 861/2007 г на Троянския районен съд на л. 40. В същите съдебни заседания ответниците оспорили автентичността на завещанието и по реда на чл. 154 ГПК /отм/ съдът открил производство по оспорването. След това в решението си се е произнесъл по истинността на представения частен документ и това произнасяне е допустимо защото чл. 156, ал. 2 ГПК /отм/ изрично го допуска. По своя характер този акт е определение. Целта на производството по чл. 154 ГПК /отм/ е била във висящия исков процес да се определи доказателствената стойност на представеното писмено доказателство и това е имало значение за определяне обсъждането или не на този документ при изграждането на фактическите и правни изводи на решаващия съд. Определението е от значение на доказването. Ако съдът не се е произнесъл с него преди даване ход на устните прения, той коментира този въпрос в мотивите на решението. Отделният диспозитив в решението не представлява допуснато процесуално нарушение-произнасяне "плюс петитум" и основание да се приеме, че м тази част то е недопустимо. Диспозитивното начало в процеса изисква от съда да не излиза извън рамките на търсената защита, да не постановява "плюс петитум". Той е длъжен да даде защита на субективното право само в онези рамки и по този начин, както е поискал ищеца. И това по настоящето дело е направено. Цитираните решения на Върховния съд и на Върховния касационен съд касаят други хипотези-хипотези при които се разрешават въпроси по съществото на спора. В случая става въпрос за едно определение, имащо значение за доказателствената сила на представения частен документ - саморъчното завещание. За това решението е допустимо и в тази част-правилно. Не са допуснати нарушения на съществени съдопроизводствени правила. Ето защо и на основание гореизложеното Върховният касационен съд