Решение № 6269 от 09.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1626/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на зам.изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" ( ДФЗ), чрез процесуален представител, против решение № 14 182 от 17.12.2025г., постановено по адм. д. № 2322/2024г. на Административен съд - Варна ( АС - Варна), с което по жалбата на „КЪНЕВИ КОМЕРС ДС“ ЕООД е отменено Уведомително писмо /УП/ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по Мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014 – 2020 за кампания 2019 издадено от изпълнителния директор на ДФЗ с изх. № 02-250-2600/3915 от 04.09.2024г., като преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне по подаденото заявление за подпомагане с УИН 25/240419/09561. подадено от „Къневи Комерс ДС“ ЕООД, ЕИК 201703103, съобразно задължителните указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на съдебното решение. Решението се обжалва като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационно основание по чл.209, т.3 АПК. Поддържа се, че издаденото УП съдържа фактически и правни основания за постановения отказ да се изплати финансово подпомагане, като е посочено въз основа на какви проверки са извършени констатациите в него, а в административната преписка е представен доклада от проверката на място. Иска се отмяна на съдебното решение. Претендират се разноски по списък и се прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Ответникът - „Къневи Комерс ДС“ ЕООД, чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Съображения излага в писмен отговор и в позиция по същество в открито съдебно заседание. Претендира разноски, за които представя списък. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. За да постанови обжалваното решение АС-Варна е приел, че оспореното уведомително писмо представлява индивидуален административен акт, издаден от компетентен орган в кръга на предоставените му правомощия, но е постановен при липса на мотиви – не са изложени фактическите и правни основания, въз основа на които административният орган е приел, че следва да откаже подпомагане. За да обоснове този извод първоинстанционният съд е посочил, че в обстоятелствената част на уведомителното писмо в табличен вид са посочени заявен парцел №, код дейност, декларирана площ, установена недопустима площ след проверка за застъпване /Пнм /, допустима площ за подпомагане по АК 7, но обясненията към таблицата не внасят конкретност и обоснованост на акта. Приел, че от таблицата и разясненията към колоните в уведомителното писмо не може да се установи кои конкретно изисквания не са спазени от земеделския производител и кои от законовите хипотези за отказа за кампания 2019 са налице, поради което волята на административния орган относно определената в размер на 0 ( нула) лева сума за подпомагане е останала напълно неясна. Намерил, че липсва и позоваване на друг документ, в който се съдържат мотивите за отказ, вкл. към административната препика не е приложено годно доказателство относно това какво точно е установено при извършените проверки и съпоставянето им с наличната информация. Решението е неправилно. Неправилен е извода на АС-Варна, че в оспорения акт не са посочени фактически и правни основания за издаването му относно извършения отказ за финансово подпомагане по мярка 10 „Агроекология и климат“, направление „Контрол на почвената ерозия“. Фактическите и правни основания се съдържат в самия акт- в абзац 1 на стр.2 от УП изрично е посочено, че отказа за извършване на финансово подпомагане за календарната 2019г. е във връзка с резултатите от извършената проверка на място в стопанството на кандидата и установените култури на място, както и установеното на място лошо агротехническо състояние на трайните насаждания за двата парцела, заявени с код АК-7. От съдържанието на таблица 1 се установяват данни за недопустими за подпомагане площи след проверка за застъпване и текст с посочване на броя на извършените проверки за кампания 2019г., по кои заявки са извършени, от кого, вкл. и данни за номер и дата на писмото, с което на земеделския производител е изпратен доклада, с информация за подадени възражения срещу доклада. В УП са посочени и недопустимите за подпомагане площи по АК-7 - 15,67 ха, представляващи 100 % наддеклариране спрямо установената за подпомагане площ, като е посочена приложимата разпоредба на чл.17 от Наредба № 5/27.02.2009г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, представляваща основание при неотстранени застъпвания за отказ за финансово подпомагане и неизплащане на субсидия за годината и налагане на санкции, съгласно чл.19 от Регламент №640/2014 с посочване на размера на наложената санкция за бъдещ период. Противно на констатациите на решаващия съд фактически основания за издаване на процесното УП се съдържат и относно заявените за подпомагане парцели като овощни градини – извършени контролни проверки на място, като в административната преписка - част от издаване на оспорения акт се съдържат актовете за възлагане на извършване на проверки на място, Доклад от проверка на площи от 05.11.2019г., за която кандидата е уведомен на 04.11.2019г., а за резултатите от нея - с изпращане на доклада като приложение към писмо от 20.11.2019г. Дали установените в хода на проверката факти отговарят на възприетите от административния орган правни основания за отказ от подпомагане, е въпрос по съществото на спора, отговор на който следва да бъде даден със съдебното решение. По изложените съображения извода на АС-Варна, че оспореното УП не съдържа фактически и правни основания за издаването му е необоснован и в противоречие с приложимата правна уредба и установените факти по делото. В съдебното решение на първата инстанция, макар и с изложени констатации от заключенията на допуснати съдебно техническа експертиза и тройна съдебно техническа експертиза липсват доводи на съда относно правилното приложение на материалния закон и съответствие с целта на закона на оспореното УП. Решението съдържа възпроизвеждане на данни от заключенията на експертизите, с посочване колко броя снимки на парцелите и по какъв начин са направени, както и че липсват данни за мерене на тревостой и за броене на живи дървета, но от тези констатации не са последвали изводи за съответствие на акта с материалния закон. В решението не са изложени мотиви за това установяват ли доказателствата по делото възприетото от органа основание за отказ от финансиране по заявената за подпомагане мярка. Това е пречка за осъществяване на касационната проверка относно прилагането на материалния закон, тъй като съгласно чл. 220 АПК касационната инстанция преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Липсва обсъждане на твърденията на страните, преценка на доказателствата в пълнота, фактически констатации и правни изводи относно релевантните за спора факти, което е съществено процесуално нарушение, тъй като предвид изложеното по-горе е пречка за осъществяване на касационната проверка. По изложените съображения, обжалваното съдебното решение трябва да се отмени и делото се върне на първата инстанция за разглеждане от друг състав, който след установяване на релевантните факти по предвидения процесуален ред, и след съвкупна преценка на всички относими събрани по делото доказателства, да изложи мотиви относно съответствие на акта с приложимите материално правни норми - приложими ли са в случая посочените в УП материалноправни разпоредби, регламентиращи отказ за финансово подпомагане и съответен ли е оспорения акт с целта на закона. При този изход на спора, съгласно чл.226, ал.3 АПК, по заявените претенции за разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд, при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предложение последно вр. чл.222, ал.2, т.1 АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение