Определение № 108 от 02.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 688/2010 г.

Производството е по чл. 274,ал.2,изр. 2-ро ГПК. Образувано е по частна жалба на М. Д. Д. от[населено място] чрез адв. Г. С. срещу определение №417/05.07.2010 год., постановено по ч. гр.д. № 354/2010 год. на ВКС, 4-то г.о., с което е оставена без разглеждане частната жалба на М. Д. Д. от[населено място] срещу определение № 171/26.01.2010 год., постановено по ч. гр.д. №88/2010 год. на Софийския апелативен съд, с което образуваното по негова искова молба дело е изпратено за разглеждане на В. окръжен съд. С частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Частният жалбоподател моли обжалваното определението да бъде отменено и се разпореди изпращане на делото за разглеждане от Пернишкия окръжен съд. Ответниците по частната жалба Й. Б. М., С. Б. Я. и Г. А. М., не вземат становище по частната жалба. Върховният касационен съд, състав на 3-то гражданско отделение, приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275,ал.1 ГПК, от надлежна страна, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, съгласно разп. на чл. 274,ал.2,изр.2 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение ВКС, състав на 4-то г.о. е приел, че определението, с което Софийският апелативен съд е изпратил делото за разглеждане на В. окръжен съд поради отвод на съдиите от СГС не подлежи на инстанционен контрол, защото не прегражда търсената с иска защита. С оглед на това е приел, че частната жалба е недопустима и е същата е оставена без разглеждане. Определението е правилно. Съгласно чл. 274 ГПК на обжалване подлежат определенията, които преграждат по- нататъшното развитие на делото и в случаите, изрично е посочени в закона. Разпоредбата на чл. 23 ГПК, която регламентира процедурата по отвода, не предвижда възможност за обжалване на определението, с което делото се изпраща на разглеждане от друг съд поради невъзможност да бъде разгледано от съда, който е бил сезиран със спора, поради отстраняване на съдии. Същевременно настоящият състав споделя виждането, че това определение няма преграждащ характер, поради което не попада в определенията по чл. 274,ал.1,т.1 ГПК. Доколкото определението по чл. 23,ал.2 ГПК не подлежи на инстанционен контрол, съдът правилно е оставил подадената срещу него частна жалба без разглеждане като процесуално недопустима. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.