Определение № 10491 от 21.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9840/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на кмета на Община Варна, подадена чрез пълномощника юрисконсулт Р. Славова, против определение № 10383 от 05.08.2026 г., постановено по адм. дело № 2407/2026 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отменено разпореденото предварително изпълнение на издадената от него заповед № 2325/19.06.2026 г. Частният жалбоподател навежда доводи за недопустимост и неправилност на обжалваното определение. Заявява, че с подаването на жалбата срещу заповедта е спряно изпълнението й, като с посоченото в т. 2 и сл. съдържание от диспозитива не се допуска предварително изпълнение, а се възпроизвеждат нормите на чл. 225а, ал. 3 и ал. 4 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Позовава се на констатацията на първоинстанционния съд, че в заповедта не се съдържат мотиви за разпоредено с нея предварително изпълнение и счита, че такова не е допуснато. Поради това намира, че искането за спиране е без предмет и съдът е следвало да го остави без разглеждане. Моли за обезсилване на атакуваното определение или за отмяната му като неправилно. Ответникът - „Форест клуб Варна“ ООД, чрез пълномощника си адвокат П. Тихчева, в представени писмен отговор и молба, по изложени съображения оспорва частната жалба и пледира атакуваното определение да бъде потвърдено. Претендира разноски. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт от категорията по чл. 229, ал. 1, т. 2 АПК и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Съгласно съдържанието на подадената от „Форест клуб Варна“ ООД жалба до Административен съд Варна и видно от преписката, предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство е оспорване на заповед № 2325/19.06.2026 г., издадена от кмета на община Варна, с която на основание чл. 225а, ал. 1, вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ на дружеството е наредено да премахне незаконен строеж: „Многофамилна жилищна сграда с идентификационен номер 10135.2464.94.2, на два етажа, състояща се от четири самостоятелни обекта /апартамента/, находяща се в местност Кору Чаир, гр. Варна“. Жалбоподателят е направил и искане за отмяна на допуснатото с т. 2 и т. 5 от заповедта, нейно предварително изпълнение на основание чл. 60, ал. 5 и ал. 6 АПК или спирането му, тъй като би могло да причини на него и ползващите обектите лица значителни и трудно поправими вреди. За да постанови оспореното определение и да отмени разпореденото предварително изпълнение на заповедта съдът е приел, че същото е обективирано в т. 2 и т. 5 от нея. Приел е, че особеното искане в жалбата, е такова по чл. 60, ал. 5 АПК, тъй като е налице допуснато предварително изпълнение от административния орган по смисъла на чл. 60, ал. 1 АПК, обективирано в т. 2 от същата, което се явява незаконосъобразно, защото е немотивирано. Изложил е, че отмяната на т. 2, с която е допуснато предварително изпълнение на заповедта има за последица и отмяната на т. 5 в частта относно датата на забрана достъпа до строежа, определена във връзка с изтичане на срока по т. 2. Определението е правилно. Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, относно предмета на отправеното от „Форест клуб Варна“ ООД искане и неговата допустимост. Заповедта за премахване на незаконен строеж не е сред актовете по чл. 217, ал. 2, вр. ал. 1 ЗУТ, за които е допуснато предварително изпълнение по силата на закона и по отношение на нея е приложима общата разпоредба на чл. 166, ал. 1 АПК, предвиждаща, че жалбата спира изпълнението. Поради това, за да може да възникне предварително изпълнение на такава заповед, то трябва да бъде допуснато с разпореждане на административния орган, каквото в случая е налице, съгласно текста на заповедта. В нейните т. 2 и т. 3 от диспозитива е предвидено, че след изтичане на 60-дн. срок за доброволно изпълнение, считано от съобщаване на заповедта, Община Варна следва да извърши принудително премахване на строежа за сметка на „Форест клуб Варна“ ООД, а в т. 5 - че на следващия ден от изтичане на този срок се забранява достъпа до строежа. Предвиждането е, че първо към доброволно, а после и към принудително изпълнение, ще се пристъпи в срок - не от влизане в сила на заповедта, а от съобщаването й, т. е. преди да е влязла в сила. Действително, съгласно чл. 225а, ал. 3 ЗУТ в заповедта за премахване на незаконен строеж следва да бъде определен срок за доброволното й изпълнение, след изтичането на който тя се изпълнява принудително от общината по ред, определен с наредба на общинския съвет. Но, този срок не е обвързан със съобщаването на административния акт, а следва да тече от влизането му в сила. В случая, административният орган е определил срок за доброволно изпълнение, който тече от датата на съобщаването на заповедта, а не от датата на влизането й в сила, с което фактически е допуснал нейното предварително изпълнение, а това обосновава правният интерес за адресата да инициира производство по реда на чл. 60, ал. 5 АПК. Заради липсата на мотиви по смисъла на чл. 60, ал. 2 АПК, правилен е изводът на съда за незаконосъобразност на така допуснатото предварително изпълнение. Съгласно чл. 60, ал. 1, изр. 1 АПК в административния акт се включва разпореждане за предварителното му изпълнение, когато това се налага за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по искане на някоя от страните - в защита на особено важен неин интерес. Административният орган следва да изложи нарочни мотиви съобразно изискването на чл. 60, ал. 2 АПК, относно наличието на някоя от визираните в чл. 60, ал. 1 АПК предпоставки, каквито мотиви няма в процесната заповед. Този порок във формата на разпореждането по чл. 60 АПК е съществен и е основание за неговата отмяна. Правилен е и изводът на съда, че отмяната на т. 2 от заповедта има за последица и отмяна на т. 5 в частта относно датата на забрана достъпа до строежа, тъй като същата е определена във връзка с изтичане на 60-дн. срок по т. 2. Определението не страда от релевираните с частната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. По претенцията за разноски за настоящото производство, на основание чл. 226, ал. 3 АПК, вр. чл. 236 АПК, следва да се произнесе Административен съд Варна, с оглед окончателния изход на спора. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 236 АПК Върховният административен съд, второ отделение,