Определение № 673 от 17.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 3597/2015 г.

Производството е по чл. 282, ал. 2 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 15 185/15.12.2015 г., подадена от [фирма], [населено място], с искане за спиране изпълнението на обжалваното от него пред ВКС осъдително въззивно решение № 2 222 на Софийски апелативен съд, постановено по гр. дело № 3 471/2015 г. (в часта, с която е присъдено допълнително обезщетение за неимуществени вреди за сумата 10 000 лева над присъдените с първоинстанционното решение 60 000 лева), с което е отменено решение № 16 591 от 01.09.2014 г., по гр. дело № 6 999/2013 г. на Софийски градски съд, І ГО, 2 с-в в частта, с която предявеният от А. С. В. против [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от телесни увреждания, причинени в резултат на настъпило на 04.06.2012 г. пътнотранспортно произшествие, е отхвърлен за разликата над сумата 60 000 лева до сумата 70 000 лева и в частта, с която А. С. В. е осъден да заплати на [фирма], [населено място] разноски за разликата между сумите 888 лева и 1 065.65 лева и вместо това [фирма], [населено място] е осъдено на основание чл. 226, ал. 1 КЗ, да заплати на А. С. В. допълнително сумата 10 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди от телесни увреждания, причинени в резултат на настъпило на 04.06.2012 г. пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 04.06.2015 г. до окончателното ú изплащане. С въззивното решение САС е потвърдил решението на СГС в частта, с която предявеният от А. С. В. против [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ е уважен над сумата 30 000 лева до сумата 60 000 лева и отхвърлен за разликата над 70 000 лева до пълния предявен размер от 120 000 лева. Молителят поддържа, че касационната жалба срещу въззивното решение е подадена своевременно (в пределите на преклузивния срок по чл. 283 ГПК), както и че по реда на чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК по специалната набирателна сметка на ВКС е внесено надлежно парично обезпечение. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, първо отделение, за да се произнесе по искането с правно основание чл. 282, ал. 2 ГПК, съобрази следните данни по делото: Видно от допълнително представеното от молителя съобщение за връчен препис от решение № 2 222 на Софийски апелативен съд, постановено по гр. дело № 3 471/2015 г., същото е изпратено на 17.11.2015 г., а касационната жалба е депозирана в регистратурата на САС на 15.12.2015 г., поради което жалбата следва да се счита за подадена в преклузивния срок по чл. 283 ГПК. Наред с това молителят е внесъл по сметка на ВКС за държавните такси в БНБ дължимата за производството по чл. 288 ГПК държавна такса по чл. 18, ал. 2, т. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 30 лева. Видно от изготвената служебна справка от счетоводството на ВКС е, че по специалната набирателна сметка молителят в настоящото производство е депозирал на датата 15.12.2015 г. сума в размер на 14 000 лв. (четиринадесет хиляди лева). Предвид горните констатации следва да се приеме, че са налице условията по чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК за допускане спиране изпълнението на обжалваното от [фирма], [населено място] въззивно осъдително решение № 2 222 на Софийски апелативен съд, постановено по гр. дело № 3 471/2015 г. в часта, с която е присъдено допълнително обезщетение за неимуществени вреди за сумата 10 000 лева (над присъдените с първоинстанционното решение 60 000 лева). Мотивиран от горното, Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение