Определение № 787 от 20.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1327/2023 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 3858/20.02.2023 г., подадена от М. П. К., против определение № 281 от 30.01.2023 г., постановено по в. гр. д. № 3466/2022 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата на частната жалбоподателка по чл. 247 ГПК за поправка на допусната очевидна фактическа грешка в диспозитива на постановеното по същото дело определение № 3151 от 13.12.2022 г. Жалбоподателката изразява становище за незаконосъобразност на обжалваното определение и иска неговата отмяна. Ответницата по частната жалба М. Б. Р. не е подала отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК и не изразява становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при установените данни по делото, намира следното: Частната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения: С определение № 3151 от 13.12.2022 г. по в. гр. д. № 3466/2022 г. Софийският апелативен съд се е произнесъл като въззивна инстанция по подадената от М. П. К. частна жалба против определение № 8999 от 19.09.2022 г. по гр. д. № 6322/2022 г. на Софийски градски съд /постановено при условията на чл. 130 ГПК/, с което производството по делото е прекратено в частта му по иска по чл. 422 ГПК за установяване съществуване вземания на ищцата, предмет на издадената заповед за изпълнение от 06.06.2019 г. по ч. гр. д. № 29706/2019 г. по описа на Софийски районен съд за неплатени адвокатски възнаграждения по договор за правна защита и съдействие № 0326863 от 20.04.2016 г. и договор № 671213 от 2016 г. за процесуално представителство по гр. д. № 13185/2010 г. на Софийски градски съд над сумата от 35 000 лева до сумата от 50 000 лева, като го е потвърдил. С обжалваното пред настоящата инстанция определение молбата на М. П. К. по чл. 247 ГПК за поправка на допусната очевидна фактическа грешка в диспозитива на определение № 3151 от 13.12.2022 г. по в. гр. д. № 3466/2022 г. на Софийски апелативен съд е оставена без уважение по съображения, че същият отразява точната воля на съда, обективирана в мотивите на съдебния акт. Посочено е, че определение № 8999 от 19.09.2022 г. по гр. д. № 6322/2022 г. на Софийски градски съд се чете /тълкува/ неправилно и от двете страни. Последният абзац в определението на СГС /разположен непосредствено преди дизпозитива на съдебния акт/ фиксира конкретно предмета на правния спор /и този предмет покрива изцяло искането на самата ищца/: процесът продължава да е висящ за сума в размер на общо 50 000 лева /първоинстанционният съдия е конкретизирал изрично кои съдебни производства и кои договори за правна помощ касае тази обща сума, а именно: сумата общо 35 000 лева е по договор № 0326863 от 2016 г. и договор № 671213 от 2016 г. – относими към гр. д. № 13185/2010 г. на СГС, преминало през въззивен и касационен контрол и сумата 15 000 лева е по договор № 0326835 – относим към производството по гр. д. № 17040/2015 г. на СГС/. С други думи: делото не остава висящо само за сума в размер на 35 000 лева /т. е. не се явява прекратено за сума в размер на 15 000 лева/. Последната сума от 15 000 лева /която остава в предмета на делото, заедно със сумата от общо 35 000 лева/ само е отнесена от СГС към допълнително посочения от ищцата договор № 0326835 /а не към договори с № 0326863 и № 671213/. Ето защо е прието, че определението на СГС не засяга имуществен интерес на ищцата. Определението е правилно и следва да бъде потвърдено. Очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 247 ГПК е налице когато съдът е формирал воля в мотивите, но не е намерила израз в диспозитива или е погрешно изразена. Данни за грешката се черпят обикновено от мотивите. Целта на поправката е само да премахне несъответствието между волята на съда и нейния външен израз. В случая както е посочил Софийският апелативен съд не е налице такова несъответствие, респективно не е налице основание за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в определението. С молбата по чл. 247 ГПК частната жалбоподателка е поискала да се отмени определението на СГС или с други думи е целяла да постигне пререшаване, което е недопустимо в производството по отстраняване на допуснати очевидни фактически грешки. По изложените съображения определението следва да се потвърди. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение