Определение № 2248 от 06.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1963/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частната жалба на В. Б. М. против определение № 674/23.04.2024 г. по адм. д. № 1280/2022 г. по описа на Административен съд- София-област / АССО/. По конкретно изложени доводи за неправилност иска отмяна на определението. Ответната страна не ангажира становище. Върховният административен съд, четвърто отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение АССО е оставил без разглеждане жалба на В. Б. М., против Определение № 52/2023 г. по частно касационно дело № 1280/2022 г. на АССО, с което състав на АССО е оставил в сила Определение от 20.06.2022 г. на PC - Елин Пелин, с което е върната жалбата на М. като недопустима, като изрично е посочено, че определението не подлежи на обжалване. Определението е правилно и следва да се остави в сила. АССО е сезира с недопустима частна жалба, поради което в хипотезата на чл. 215, т. 4, вр. чл. 236 от АПК е процедирал правилно, като изводите кореспондират на фактите по спора и приложимото право, съгласно което „Касационната жалба /включително и частна такава/ … се оставят без разглеждане от първоинстанционния съд на основанията по чл. 215, а именно съгласно неговата т.4 „са подадени против решение / вкл. и определение/, което не подлежи на касационно оспорване." Поради това като е прекратил производството първоинстанционният съд е постановил правилно определение, което следва да се остави в сила. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение