Определение № 7169 от 25.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6348/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от С. Ф. С., чрез адв. Ц. Банков, срещу Определение № 5889/11.05.2026 г., постановено по адм. дело № 1428/2026 г. по описа на Административен съд – Варна. В жалбата са изложени доводи за неправилност на процесното определение. Частният жалбоподател оспорва заключенията на съда за недоказаност на значителни и трудно поправими вреди по смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК, както и че не са налице основания за спиране на предварителното изпълнение на издадената заповед за прилагане на принудителна административна мярка. Твърди, че вредите са конкретизирани, тъй като С. извършва регулярно и лично снабдяването на търговския обект, а лишаването от възможността да управлява МПС води до реален риск от преустановяване на дейността. Развива аргументи за пропуски при преценката на обстоятелствата, свързани със съставянето и подписването от жалбоподателя на двустранния констативен протокол за ПТП. В случая липсват данни за поведение от негова страна, създаващо висока степен на обществена опасност, като напр. употреба на алкохол, наркотични вещества, отказ от проверка или опасно управление на МПС. В подкрепа на оплакванията прилага писмени доказателства относно дейността на „СС Мода“ ООД. Отправя искане за отмяна на първоинстанционното определение и постановяване на ново, с което предварителното изпълнение на обжалваната заповед да бъде спряно. Ответникът – мл. автоконтрольор в отдел „Пътна полиция“ към Областна дирекция (ОД) на Министерството на вътрешните работи (МВР) Варна, редовно уведомен, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд намира, че частната жалба е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея и в срока по чл. 230 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение Административен съд – Варна е оставил без уважение искането на С. Ф. С. за спиране на предварителното изпълнение на Заповед № GPAM-10175/01.05.2026 г., издадена от мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Варна, с която за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП на основание чл. 171, т. 1, б. „з“, „бб“ ЗДвП му е приложена ПАМ – временно отнемане на СУМПС на водач до решаване въпроса за отговорността му, но за не повече от 3 месеца. За да постанови определението си съдът е приел искането за допустимо, но неоснователно с оглед на установените факти и разпоредбите на чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК. Посочил е, че предварителното изпълнение на процесната заповед е допуснато по силата на закона съгласно чл. 172, ал. 3 ЗДвП и доколкото е извън преценката на административния орган, за него не съществува задължение да мотивира акта си. В случая против С. С. е започнало АНП и възраженията относно характера на мярката са неотносими. В тежест на молителя е да докаже наличието на нови обстоятелства и че предварителното изпълнение на заповедта би му причинило значителна или трудно поправима вреда. Достигнал е до извод, че засегнатият личен, непосредствен частен интерес в конкретния казус не се установява да е равен и противопоставим на обществения такъв по смисъла на чл. 60, ал. 1 АПК. Обжалваното определение на Административен съд – Варна е валидно, допустимо и правилно. Наведените оплаквания в частната жалба са неоснователни. Предмет на правния спор е Заповед № GPAM-10175/01.05.2026 г., издадена от мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Варна, с която е приложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „з“, „бб“ ЗДвП. Последната подлежи на предварително изпълнение по силата на закона – чл. 172, ал. 6 ЗДвП. Предварителното изпълнение на невлязъл в сила индивидуален административен акт въздейства пряко и непосредствено върху правата и законните интереси на адресата на акта, тъй като придава изпълнителна сила на един невлязъл в сила индивидуален административен акт. Безспорно това изпълнение, доколкото актът не е влязъл в сила и не е станал окончателен, винаги съдържа в себе си и потенциалната възможност да причини вреди на адресата, ако впоследствие актът бъде отменен. Въпреки тази потенциална възможност законодателят в определени случаи е разпоредил изрично в правната норма, че обжалването няма суспензивен ефект. Какви са били мотивите му за изключението от установения общ принцип на суспензивен ефект на жалбата е ирелевантно, тъй като те нямат отношение към възможността съдът да спре предварителното изпълнение. За да се спре допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта, е необходимо адресатът на акта, искащ спиране, да докаже, че то би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда - чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК. Вредата може да бъде както имуществена – загуба или пропусната полза, така и неимуществена. Тя трябва да е значителна или да има такова отражение за молителя, че той трудно да може да я поправи. Настъпването ѝ следва да е достатъчно вероятно. За вероятността от настъпването на вредата и за възможния ѝ размер трябва да бъдат представени доказателства, а не само да има твърдения в тази насока. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. От представените в първоинстанционното производство и към частната жалба доказателства се установяват твърденията на С., че е съдружник и организира оперативната дейност на „СС Мода“ ООД в търговския обект. Правилно административният съд приема, че на жалбоподателя би се причинила вреда от невъзможността му да управлява МПС до решаването на въпроса за отговорността му, но тази вреда не може да бъде квалифицирана като значителна или трудно поправима по смисъла, вложен от законодателя. Като значителна или трудно поправима вреда следва да се определи само такава увреда, която не може да бъде репарирана по обезщетителен ред, каквато в случая не е установена. Дори да се приеме, че личният интерес на жалбоподателя е накърнен, поради невъзможността му да управлява МПС, по делото не се установява това накърняване да е в резултат на нови обстоятелства, каквото е изричното изискване на чл. 166, ал. 2, изр. последно АПК, за да се спре изпълнението на акта. Всички възражения на частния жалбоподател във връзка с подписването на двустранния констативен протокол за ПТП и последващото съставяне на АУАН на 01.05.2026 г., представляват доводи по съществото на повдигнатия правен спор относно законосъобразността на Заповед № GPAM-10175/01.05.2026 г., респективно се явяват неотносими към преценката за предварителното ѝ изпълнение, допуснато по силата на закона – чл. 172, ал. 6 ЗДвП. Оспореното в настоящото производство определение не страда от релевираните с частната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо във вр. с чл. 236 АПК, тричленен състав на Върховния административен съд,