Определение № 50248 от 06.12.2022 г. на ВКС по т. д. № 1459/2021 г.

Производството е по чл.245, ал.3 ГПК. Образувано е по молба от Т. К. С. и Р. Р. С., чрез адв. Н.И. за издаване на обратен изпълнителен лист срещу „Профи Кредит България“ ЕООД за неоснователно събраната сума в размер на 2 346.40 лева по изпълнително дело №20168410400150/2016г. по описа на ЧСИ Н. М.. Молителите твърдят, че въз основа на арбитражно решение №5510/24.08.2015г. по арб.дело №5510/2015г. на арбитражен съд „Арбитер Юстициарум“ СНЦ е издаден изпълнителен лист и е образуваното ИД №20168410400150 по описа на ЧСИ Н. М.. По образуваното изпълнително дело е събрана сума в общ размер 2 346.40 лева, като с влязло в сила решение на ВКС арбитражното решение е прогласено за нищожно. Върховният касационен съд, І търговско отделение констатира следното: С решение №50130 от 20.10.2022г. по т.д.№1459/2021г. на ВКС, І т.о. е прогласено за нищожно арбитражно решение №5510/24.08.2015г. по арб.дело №5510/2015г. на арбитражен съд „Арбитер Юстициарум“ СНЦ в частта, с която е осъден Р. М. С. да заплати на „Профи Кредит България“ ЕООД солидарно с останалите ответници сумата 19 873.06 лева, ведно със законната лихва до окончателното плащане, както и сумата 1 126.19 лева разноски по арбитражното дело, както и в частта, с която е осъдена З. С. Ц. да заплати на „Профи Кредит България“ ЕООД солидарно с останалите ответници сумата 9 936.53 лева- Ѕ част от 19 873.06 лева, ведно със законната лихва до окончателното плащане, както и сумата 563.10 лева – Ѕ част от 1 126.19 лева разноски по арбитражното дело, дължими от Р. М. С. в качеството на неин наследник по закон. Видно от приложеното по делото копие от изп.дело №20168410400150 и издадените по него удостоверения от 17.05.2021г. и 28.11.2022г. от ЧСИ Н. М., изпълнителното производство е образувано въз основа на изпълнителен лист от 11.11.2015г., издаден по т.д. №6988/2015г. от СГС въз основа на влязло в сила арбитражно решение №5510/24.08.2015г. по арб.дело №5510/2015г. на арбитражен съд „Арбитер Юстициарум“ СНЦ. Длъжниците З. С. Ц., Р. М. С. и Т. К. С. са осъдени да заплатят на кредитора „Профи Кредит България“ ЕООД сумата 19 873.06 лева, заедно със законната лихва от 24.08.2015г. до окончателното погасяване, сумата 1 126.19 лева юриск.възнаграждение, сумата 85.00 лева разноски за арбитражното производство, както и сумата 50.00 лева- разноски в производството по издаване на изпълнителен лист. Длъжникът Т. К. С. е внесла по изпълнителното дело в периода 10.03.2016г.-10.10.2018г. сумата 2 346.40 лева, разпределена както следва: сумата 2 175.24 лева- към взискателя /2 130.24 лева по сметка на първоначалния взискател „Профи Кредит България“ ЕООД и 45.00 лева по сметка на новоконституирания взискател- цесионера „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД/ и сумата 171л16 лева- по сметка на ЧСИ за такса по т.26 от ТТРЗЧСИ. Частният съдебен изпълнител удостоверява, че от длъжниците З. С. Ц. и Р. М. С. не са постъпвали суми по изпълнителното дело. Съгласно разпоредбата на чл.245, ал.3 ГПК на длъжника се издава изпълнителен лист срещу взискателя за връщане на сумите, получени въз основа на допуснатото предварително изпълнение на отмененото решение, както и за събраните от длъжника такси и разноски в изпълнителното производство. Няма спор в съдебната практика, че по този ред се издава и обратен изпълнителен лист за връщане на сумите, получени въз основа на влязло в сила арбитражно решение, отменено или прогласено за нищожно от ВКС по реда на чл.47 ЗМТА. Неоснователно събраните от длъжника суми в изпълнителното производство са в размерите, за които ВКС е отменил или прогласил за нищожно допуснатото до изпълнение решение. В настоящия случай арбитражното решение, въз основа на което е издаден изпълнителния лист и е образувано изпълнителното производство, е прогласено за нищожно частично- само в частта, с която е осъден Р. М. С. да заплати на „Профи Кредит България“ ЕООД солидарно с останалите ответници сумата 19 873.06 лева, ведно със законната лихва до окончателното плащане, както и сумата 1 126.19 лева разноски по арбитражното дело, както и в частта, с която е осъдена З. С. Ц. да заплати на „Профи Кредит България“ ЕООД солидарно с останалите ответници сумата 9 936.53 лева- Ѕ част от 19 873.06 лева, ведно със законната лихва до окончателното плащане, както и сумата 563.10 лева – Ѕ част от 1 126.19 лева разноски по арбитражното дело, дължими от Р. М. С. в качеството на неин наследник по закон. Съдът е съобразил, че искът е предявен от първоначалния ищец Р. С.- лично и като наследник на З. Ц., упражняващ наследствените си права /1/2 част/, поради което е прогласил нищожността на арбитражното решение в частта, с която е осъден Р. М. С. - лично и З. С. Ц. - до размера на наследствените права на Р. С.. В частта, с която е осъдена Т. К. С., както и по отношение на останалата част от задължението на З. Ц., представляващо наследствената част на Д. С., решението не е било предмет на иска по чл.47 ЗМТА. Като взе предвид, че арбитражното решение в частта, с която е осъдена Т. К. С., както и по отношение на останалата част от задължението на З. Ц., не е прогласено за нищожно или отменено, настоящият състав на ВКС намира, че няма основание за издаване на обратен изпълнителен лист за внесените от Т. К. С. суми по изпълнителното дело в общ размер от 2 346.40 лева. От страна на длъжниците Р. С. и З. Ц. не са внасяни суми, поради което и молбата на конституираните като ищци техни наследници за издаване на обратен изпълнителен лист за сумата 2 346.40 лева е неоснователна. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд