Определение № 183 от 22.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 163/2010 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 вр. с ал.1, т.1 ГПК. И. Д. Ч. и Д. И. Ч. са подали частна жалба срещу определението от 11.02.2010 година, постановено по гр.д. № 3* от 2009 г. от Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІV-“в” състав, с което е прекратено производството по предявеният иск по чл.97, ал.1 ГПК/отм./, ведно с правната последица по чл.431, ал.2 ГПК/отм./ защото е прието, че предявеният установителен иск е недопустим, тъй ответниците осъществяват фактическа власт върху сутеренният етаж от двуетажната жилищна сграда, изградена в дворното място в гр. С.,ул. Петър Б. № 1* касационната жалба се правят общи оплаквания за неправилност на съдебният акт, като се прави и нова декларация относно осъществяваната фактическа власт върху имота. Ответниците В. Д. Ч., А. С. Ч. и С. В. Ч. са депозирали отговор по частната касационна жалба. Върховния касационен съд, Първо отделение като прецени аргументите, изложени в жалбата, данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Жалбата е допустима защото е подадена от надлежни страни, срещу съдебен акт, с който се прегражда развитието на съдебното производство и в срока по чл.275, ал.1 ГПК. Жалбата е основателна. Производството през въззивната инстанция е образувано по въззивна жалба, подадена от ответниците по делото В. Д. Ч., А. С. Ч. и С. В. Ч. срещу решението на Софийски районен съд, 35 състав, с който е уважен предявеният от жалбоподателите отрицателен установителен иск за собственост. Софийски градски съд е намерил иска за недопустим поради липса на правен интерес, тъй като при налично владение върху имота следва да се предяви ревандикационен, а не установителен иск. Съгласно т.14 от Тълкувателно решение № 1 от 4.01.2001 г. на ВКС по т. гр. д. № 1/2000 г., ОСГК въззивният съд когато констатира, че решението на първата инстанция е недопустимо го обезсилва с решение, а не с определение, поради което постановеният съдебен акт следва да бъде обезсилен като делото се върне на въззивната инстанция за произнасяне с решение. При новото разглеждане на делото следва да се изясни въпроса за осъществяваната фактическа власт върху имота и да се провери възможността на чл.214, ал.1, пр. последно ГПК като се спази и т.9 от цитираното тълкувателно решение. Следва също да се съобрази, че е предявен отрицателен установителен иск за собственост и че се иска отмяна на нотариалният акт на третия ответник. Едва след изясняване на посочените обстоятелства отново да се прецени дали предявеният иск е допустим. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,