Решение № 355 от 14.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 802/2009 г.

Решение № 355 от 14.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 802/2009 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Емануела Балевска Производството е по чл. 290-293 ГПК. М. Н. М. от с. Г., община Б. чрез адв. Й от АК-Варна обжалва и иска да се отмени Решение № 366 от 25.03.2009 г., по гр. възз. д. № 1415/2007 г. на Варненския окръжен съд. С обжалваното решение, окръжният съд при повторното разглеждане на делото като въззивна инстанция, е отменил Решение от 02.02.2005 г. по гр. д. № 4058/2004 г. на Варненския районен съд по отхвърления иск по чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) и е постановил ново, с което е приел за установено по отношение на М. М., че М. И. М., Н. К. Н. и И. К. М. са собственици на следния недвижим имот-УПИ XIII-11, целият от 1260 кв. м. в кв. 10 по плана на с. Г., община Б.. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е постановено в нарушение на съществени процесуални правила, че е нищожно и постановено в нарушение на материално-правните норми, основание за отмяна по см. на чл. 281, т. 3 ГПК. Допустимостта на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1/2 / ГПК е обоснована с констатираното противоречие на решението на въззивния съд по един от поставените въпроси - този за служебното зачитане последиците на изтеклия срок на придобивната давност с трайно установената практика по приложение на чл. 120 ЗЗД, обективирана с Решение 404/16.06.1995 г. по гр. д. № 1904/1994 г. на ВС, че давността не се прилага служебно. В срока по чл. 287 ГПК е подаден писмен отговор от ответниците, с който се поддържа, че релевираните доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение са неоснователни. Състав на ВКС - второ отделение на гражданската колегия, след, преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280, ал. 1 ГПК и в правомощията на чл. 291 ГПК и чл. 293 ГПК, намира: С посоченото решение, окръжният съд при повторно разглеждане на делото след отменително решение на ВКС, е отменил решението на първоинстанционния съд по отхвърления положителен установителен иск, заявен от М. И. М., И. К. М. и Н. К. Н. и е постановил ново, с което е приел по отношение на М. М., че те са собственици на процесния недвижим имот - УПИ XIII-11 от кв. 10 по плана от 1987 г. на с. Г., община Б., целият с площ от 1260 кв. м. За да уважи иска, решаващият съд е приел, че ищците-наследници на К. М. са установили, при условията на пълно и пряко доказване, правното основание - собственост на основание давностно владение и наследство от К. Н. М., установявайки правно релевантните факти - упражнявана фактическата власт на имота с намерение за своене от страна на К. М. за времето 1983 г. / извършване на съдебна делба с сестра си М. М./ до смъртта му през 1992 г., и присъединяване на владението от неговите наследници до момента на предявяване на иска - 04.10.2004 г., и вписана искова молба от 18.10.2004 г., като не са зачетени, като смущаване на това владение, правните действия на М. М. по снабдяването и с нотариален акт № 24/2004 г. въз основа на решението по извършване на делбата, от дата 11.10.2004 г.. С Решение 404 от 16.06.1995 г. на ВС се приема, че изтичането на срока на придобиваната давност не води автоматично до възникване право на собственост в полза на владелеца на недвижим имот, тъй като тя не се прилага служебно. Необходимо е позоваването от него-владелеца на изтичането и чрез предявяване на иск за собственост, възражение срещу предявен такъв иск или чрез снабдяването с нотариален акт за собственост, издаден по обстоятелствена проверка на основание давностно владение. Позоваването на придобивна давност след изгубване на владението за повече от 6 месеца не може да ползва владелеца и неговите правоприемници поради прекъсването на давността с изгубване на владението и юридическото заличаване с обратна сила на изтеклия период на давностния срок. Посочената съдебна практика досежно приложението на разпоредбата на чл. 120 ЗЗД, израз на трайното приложение на закона от съдилищата, се споделя изцяло от настоящия състав. В контекста на посочената съдебна практика, съобразявайки доводите на касатора М. М. за допуснати нарушения с обжалваното решение, настоящият състав приема, че касационната жалба е неоснователна. Данните по делото сочат, че ищците-ответници по касация са заявили правото си на собственост, позовавайки се на изтекла в тяхна полза придобивна давност със заявяване на иска от 04.10.2004 г., поддържайки, че давностният срок е започнал да тече от 1983 г., когато имотът е завладян изцяло и само от техния наследодател /баща и съпруг/ К. М., след извършена по съдебен ред на делба между него и сестра му - ответника М, текла е без прекъсване до момента на смъртта му, а от 1992 г., в резултат на присъединено от тях владение, е придобито на основание чл. 79, ал. 1 ЗС правото на собственост. По силата на влязло в сила Решение от 18.11.1983 г. на Варненския районен съд, по гр. д. № 2227/1983 г. на Вар. РС, по извършване на делбата между К сестра му М. М. по реда и на основание чл. 292 ГПК (отм.) в дял на К. е разпределен недвижим имот- дворно място от 980 кв. м., парцел **** X- 174 в кв. V по плана на с. Г., а в дял на М. М. е разпределен парцел **** XI-174, дворно място с площ от 1260 кв. м. по плана на с. Г.. За поставения в дял по реда на чл. 292 ГПК (отм.) недвижим имот, понастоящем УПИ XIII-11 от кв. 10 по плана на селото, М. М. се е снабдила с констативен нотариален акт № 24/2004, по реда на чл. 483 ГПК (отм.) от дата 11.10.2004 г.. С отменителното решение на ВКС е посочено, че за да се признае правото на собственост на ищците, следва да се изясни напълно въпроса от кой момент е завладян имота от наследодателя К брат след приключване на делбения процес от 1983 г., осъществено ли е непрекъснато и необезпокоявано владение от страна на бащата, а след това и от неговите наследници, както и за наличието на обстоятелства, които препятствуват придобиването на имота по давност. При повторното разглеждане на делото правилни законосъобразни са изводите на въззивния съд досежно по приложение на чл. 81 ЗС и чл. 69 ЗС. След като безспорно по делото е установено, с помощта на изслушаната СТЕ и изслушани свидетелски показания, че между права парцела няма материализирана ограда и достъпът до процесния парцел **** XI- 174/ понастоящем XIII-11 от кв. 10/ се осъществява само през съседния, собствен на ищците парцел **** XII-11, които не допускат М. М. до имота, унищожават нейна продукция изводът, че М. М. не е оборила - главно и пълно - презумпцията на чл. 69 ЗС по отношение на демонстрираното намерението за своене от страна на нейния брак, а след неговата смърт и на наследниците му, изразено освен със фактически действия и с подаване на декларации, плащане на данък, е обоснован. Законосъобразен е и извода, че владение на К. М. и неговите наследници, за времето от извършване на делбата до завеждане на иска е спокойно и необезпокоявано. Не може да се приеме, че срокът на тяхната придобивна давност е прекъснат с издаване на НА № 24/2004 г., което правно действие е извършено от М. М. едва след като искът за собственост е заявен пред съда на дата 4.10.2004 г. и придобиването на собствеността по давност е заявено като придобивно основание. В този аспект не може да се поддържа, че съдът е зачел придобивната давност служебно, нарушавайки забраната на чл. 120 ЗЗД. Неоснователно с касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, тъй като владението не е било постоянно, то е било оспорвано от М. М., отнето е от нея по насилствен начин. Ангажираните доказателства не сочат на насилствено отнемане на владение, а доколкото същата като собственик по силата на извършената чрез разпределение на дяловете делба не е допускана в имота си, то за да е налице прекъсване на давността, законодателят е посочил формите - признание, предявяване на иск или предприемане действия на принудително изпълнение. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия