Определение № 8834 от 25.09.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9251/2025 г.

Производството е по чл.248, ал.3, изр. второ ГПК. Образувано е по частна жалба на Зам. изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, чрез процесуален представител, против определение №6482 от 17.07.2025г. по адм. дело №237/2025г. на Административен съд-Пловдив /АС-Пловдив/, с което на осн. чл.248 ГПК съдът е изменил Решение от 13.06.2025г., постановено по адм.д.№237/2025г. на АС-Пловдив в частта за разноските, като е осъдил ДФЗ-гр.София, да заплати на „Агроинтеграл“ЕООД сумата в размер на 2690 лв., представляващи съдебни разноски по делото. Частният жалбоподател иска отмяна на определението като неправилно и незаконосъобразно. Не претендира разноски. Ответникът по частната жалба – „Агроинтеграл“ЕООД, не изразява становище по частната жалба. Не претендира разноски. Върховният административен съд, пето отделение, в настоящия тричленен състав, намира частната жалба за процесуално допустима, а разгледана по същество за частично основателна. За да постанови обжалваното определение, АС-Пловдив в производство по чл.248 ГПК е приел за неотчетено от него обстоятелство, че се касае за дело с материален интерес и възнаграждението се определя по реда на чл.8, ал.1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /Наредбата/ като дело с материален интерес, каквато безспорно била практиката на съдилищата по този вид дела, а посоченото изброяване на материалните закони в чл.8, ал.2 от Наредбата касаело административни дела без определен материален интерес. При това положение съдът е присъдил пълния размер на заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 2640лв. Определението е неправилно. В процесния казус с Решение №5368 от 13.06.2025г. по адм.д.№237/2025г., АС-Пловдив е отменил по жалба на „Агроинтеграл“ЕООД Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по СМДП, базирани на площ за кампания 2022г. с изх.№02-160-2600/3833 от 14.11.2024г. на зам.ИД на ДФЗ, в частта, в която на „Агроинтеграл“ЕООД е наложена санкция за бъдещ период от 19082.36лв., преписката е върната АО, и ДФЗ е осъден да заплати на дружеството сумата в размер общо на 1250лв. ( 1200лв. с ДДС за адвокатска защита и 50лв. заплатена ДТ) разноски по делото, при уважено възражение на ответната по спора страна за прекомерност, с оглед Решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС и разпоредбата на чл.8, ал.2, т.7 от Наредбата. Постъпила е молба от Зам. ИД на ДФЗ на осн. чл.248, ал.1 ГПК за изменение решението в частта относно разноските, с искане за намаляване на определеното по делото възнаграждение за адвокат до посочения в чл.8, ал.2, т.7 от Наредбата размер от 800лв. В насрещен отговор-възражение на молбата, е постъпило искане от „Агроинтеграл“ЕООД за изменение на процесното съдебно решение в частта за разноските за адвокат, като се присъдят сторените от дружеството разноски в размер на 2640лв. с ДДС с аргумент, че делото не се е развило по ЗПЗП и същото е с материален интерес равен на наложената на дружеството санкция на осн. чл.19 от Делегиран регламент (ЕС) №640/2014 на Комисията в размер на 19082.36лв. В случая неправилно АС-Пловдив е приел, че се касае за дело с материален интерес. Както многократно настоящият съдебен състав е посочвал, делата за оспорване административен акт, издаден по реда на ЗПЗП (какъвто е процесният индивидуален административен акт- УП, издадено по реда на чл.10б, ал.1 от Наредба №5 от 27.02.2009г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания) не са дела с определен материален интерес, поради което по отношение претенция за присъждане на разноски, касаещи разходи за адвокатско възнаграждение, за същите са приложими разпоредбите на чл.8, ал.2, т.7 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В този смисъл искането на земеделския производител „Агроинтеграл“ЕООД за изменение на постановеното от АС-Пловдив решение в частта относно разноските е неоснователно. Неоснователна е също така молбата по чл.248 ГПК на АО пред АС-Пловдив за изменение решението в частта относно разноските, с искане за намаляване на определеното по делото възнаграждение за адвокат до посочения в чл.8, ал.2, т.7 от Наредбата размер от 800лв., защото първоинстанционното дело не е без фактическа и правна сложност, а определената от съда сума в размер на 1200 лева –редуцирано заплатено по договор за правна защита и съдействие от 28.01.2025г. адвокатско възнаграждение в размер на 2640лв. (по фактура от 29.01.2025г.) е съобразена както с това обстоятелство, така и с възприетото в Решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС и правилно приложена от съда дискреция, основана на фактите по делото. Налага се извод, че предвид приложимата правна уредба –ЗПЗП вр. чл.8, ал.2, т.7 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, Решение от 13.06.2025г., постановено по адм.д.№237/2025г. на АС-Пловдив в частта за разноските не трябва да бъде изменено, поради което противно на възприетото от първостепенния съд молбите по чл.248 ГПК на страните по делото като неоснователни не подлежат на уважаване. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение