Решение № 1683 от 16.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10280/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. И. Д., подадена чрез пълномощника адвокат Р. Рангелова, против решение № 861 от 05.08.2025 г., постановено по адм. дело № 103/2025 г. по описа на Административен съд Видин, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № ЧР-06-19/30.04.2024 г. на министъра на правосъдието. Касационният жалбоподател оспорва съдебното решение като неправилно, с изложени доводи за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че заповедта е издадена в нарушение на закона и при злоупотреба с право, тъй като достъпът до класифицирана информация му е бил отнет преди преназначаването, с което формално е било изпълнено съдебното решения след отмяна на уволнението, но е бил отново уволнен на различно основание. Заявява, че в заповедта не е посочена коя от хипотезите на чл. 226, ал. 5 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) е приложена - отказ да заеме друга предложена му длъжност или липса на друга подходяща длъжност. Твърди, че е имало тринадесет свободни длъжности, за които не се е изисквал достъп до класифицирана информация, но му е била предложена формално само една от тях - за счетоводител, за която той няма изискуемото образование. Оспорва изводите на съда, че останалите дванадесет свободни длъжности не е следвало да му бъдат предложени. Позовава се на специалната закрила по чл. 333 от Кодекса на труда (КТ), която намира, че е приложима в случая. Иска отмяна на атакуваното решение и потвърдената с него заповед, с възстановяването му на заеманата длъжност или връщане на делото за ново разглеждане. Претендира разноски. Ответникът - министър на правосъдието, чрез пълномощника юрисконсулт П. Иванова, в представен писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба и по изложени съображения моли за отхвърлянето й с потвърждаване на оспореното съдебно решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждени. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, като пледира, че не са налице касационните основания за отмяна на решението и моли да бъде оставено в сила. Върховният административен съд (ВАС), второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: Административен съд Видин е бил сезиран с жалба на И. Д., против цитираната по-горе заповед, с която на основание чл. 393, ал. 2 от Закона за съдебната власт (ЗСВ), вр. с чл. 226, ал. 1, т. 7, б. „е“, предл. 2 и ал. 5, предл. 2 ЗМВР и отнемане на разрешение за достъп до класифицирана информация № 248/13.12.2022 г. от председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС), е прекратено служебното му правоотношение на длъжността - инспектор I-ва степен - охрана на сгради в сектор „Охрана на сгради“ на Регионална дирекция „Охрана Пловдив“ при Главна дирекция „Охрана“ към министъра на правосъдието, поради обективна невъзможност да изпълнява задълженията си вследствие отнемане разрешението за достъп до класифицирана информация, считано от датата на връчване на заповедта. Производството пред първата инстанция е проведено по реда на чл. 226 АПК, след като с решение № 3324 от 31.03.2025 г. по адм. дело № 235/2025 г. на ВАС е отменено решение № 1394/29.10.2024 г. по адм. дело № 296/2024 г. на Административен съд Видин и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав със задължителни указания. Касационната инстанция е установила, че в атакуваното решение липсват собствени мотиви на съда, поради което е указала при новото разглеждане да бъдат изложени такива по спорните въпроси. За да постанови обжалваното сега решение Административен съд Видин въз основа на подробен анализ на доказателствата е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма, както и при липса на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Установил е, че след отмяна от съда на предходно наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на И. Д., той е бил възстановен на длъжността - инспектор I-ва степен - охрана на сгради в сектор „Охрана на сгради“ на Регионална дирекция „Охрана Пловдив“ със заповед № ЧР-300/06.11.2023 г. Веднага по силата на горецитираното отнемане на разрешение за достъп до класифицирана информация № 248/13.12.2022 г., със заповед № З-1674/06.11.2023г. е бил ограничен достъпът му до класифицирана информация. Чрез запитване до ДАНС била установената невъзможност да бъде стартирана нова процедура по проучване в срок, поради което Д. е бил уведомен с писмо изх. № 2862/17.04.2024 г. за наличието на една вакантна изпълнителска длъжност, за която не се изисква достъп - инспектор I-V степен - счетоводител в Регионална дирекция „Охрана Велико Търново“, като му е дадена възможност да посочи дали притежава съответната квалификация. И. Д. отговорил писмено, че не притежава такава, а видно от личното му досие, неговото на образование е магистър по специалността право. Последвало издаването на процесната заповед с описаното по-горе съдържание. Административният съд е приел за безспорно установено, че заеманата от Д. длъжност е с ниво на достъп до класифицирана информация - „секретно“ и след като неговият достъп е бил отнет и не е бил предоставен нов такъв, са налице материално правните предпоставки на чл. 226, ал. 1, т. 7, б. „е“ ЗМВР за прекратяване на служебното му правоотношение, поради обективна невъзможност да изпълнява задълженията си. В изпълнение на чл. 226, ал. 5 ЗМВР органът по назначаването е установил единствено длъжност, за която Д. не притежава необходимата професионална квалификация. По отношение на другите вакантни младши изпълнителски длъжности, съдът е установил, че всички са с изискване за средно образование, поради което не могат да се определят като подходящи за заемане от И. Д., с оглед неговите образование и професионален опит, поради което не е било налице задължение за органа да му ги предложи като неподходящи. Аргумент за това е изведен от разпоредбата на чл. 164, ал. 5 ЗМВР. По отношение на за всички ръководни длъжности без изключение е установено, че се изиска ниво на достъп „строго секретно“ и „секретно“, поради което и по отношение на тях Д. не отговаря на условията за заемането им. Отхвърлено е възражението за неяснота коя от хипотезите на чл. 226, ал. 5 ЗМВР е приложена, тъй като тя изрично е конкретизирана в заповедта - чл. 226, ал. 5, предл. 2 ЗМВР. Отделно в предложението на което се е позовал органът в оспорената заповед е разяснено, че липсва вакантна изпълнителска длъжност, подходяща за И. Д., а за вакантната той не притежава съответното образование. Посочено е от съда, че непрекратяването на служебното му правоотношение на по-ранен етап не води до незаконосъобразност на последващото прекратяване, тъй като са налице условията за това. Обоснована е неприложимост на закрилата по чл. 333 КТ, защото е неотносима на основанието за прекратяване по чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ, която съответства на основанието за прекратяване на правоотношението на Д. - чл. 226, ал. 1, т. 7 ЗМВР. Извършено е позоваване и на решение на СЕС от 09.03.2017 г. по дело С-406/15. Поради това съдът е постановил обжалваното решение, с което е отхвърлил жалбата. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият съдебен състав напълно споделя мотивите на първоинстанционния съд, към които препраща на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК. При изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е изпълнил в цялост дадените му указания от горната инстанция, обсъдил е всички доводи, които са били релевирани в подадената жалба, като правилно е приел, че не са налице отменителни основания, обосноваващи извод за незаконосъобразност на оспорената заповед. Правилен е решаващият извод на съда за материална законосъобразност на оспорената заповед. Съгласно чл. 226, ал. 1, т. 7, б. „е“ ЗМВР, на чието правно основание е издадена заповедта, служебното правоотношение на държавния служител се прекратява при отказ или отнемане на разрешение за достъп до класифицирана информация. Не е спорен фактът, че касатора по време на заеманата от него длъжност - инспектор I-ва степен - охрана на сгради в Регионална дирекция „Охрана Пловдив“, е бил с отнето разрешение за достъп до класифицирана информация, което е било задължително за длъжността. Преназначаването му е било на основание влязло в сила съдебно решение, но за да избегне увреждане на службата, органът заедно с назначаването е ограничил достъпът му до класифицирана информация. Противно на твърдението за злоупотреба с право, органът по назначаване е проучил възможността да бъде стартирана нова процедура по проучване и едва след като е установил, че това не може се извърши, е пристъпил към прекратяване на служебното правоотношение. За да може да бъде прекратено служебното правоотношение в хипотезата на чл. 226, ал. 1, т. 7, б. „е“ ЗМВР, следва да бъде изпълнено и императивно предписаното в ал. 5 на разпоредбата условие, а именно, служителят да откаже да заеме предложената му длъжност или ако няма друга длъжност, подходяща за него. Настоящата инстанция приема, че е налице и тази втора кумулативна предпоставка. В заповедта точно е посочена приложимата хипотеза - предл. 2 на чл. 226, ал. 5 ЗМВР, отговаряща на установената и чрез отправеното предложение до органа липса на друга подходяща длъжност на която служителят да бъде преназначен. В тази връзка обосновано първоинстанционният съд приема, че свободните длъжности за които не се е изисквал достъп до класифицирана информация правилно не са били предложени на Д. предвид неговите образование и професионален опит. Целта на закона изисква на служителя да бъдат предложени подходящи в смисъл на равностойни вакантни длъжности, които да отговарят на неговата квалификация и практически да е възможно да бъдат заети от него, а не служителят да бъде преназначен на каквато и да е длъжност, за която се изисква много по-ниска квалификация. По отношение закрилата по чл. 333 КТ, действително съдебната практика при прекратяване на служебни правоотношения по чл. 226, ал. 1 ЗМВР, се съобразява с решение на СЕС от 09.03.2017 г. по дело С-406/15 и Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27.11.2000 г. за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите. В случая обаче, прекратяването е по т. 7, правилно установена от първоинстанционния съд като съответстваща на чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ, който е приложим единствено в хипотезата на чл. 333, ал. 5 КТ - при бременни работнички или служителки, т. е. за качество което Д. не може да притежава. По изложените съображения постановеното решение не страда от сочените в касационната жалба пороци и като правилно, обосновано и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. При този резултат на делото право на разноски има ответната страна, поради което полза на Министерство на правосъдието следва да бъде присъдено заявеното в срок юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция, което се определя в размер на 100 евро, съгласно чл. 143, ал. 3 АПК, вр. чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,