Определение № 509 от 18.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 82/2013 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. / Н. / против решение № 1504 / 16.07.2012 год. по т.д.№ 4339 / 2011 год. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, с което е потвърдено решение № 146/17.10.2011 год. на Софийски окръжен съд, по т.д.№ 64 / 2011 год..С потвърденото решение са отхвърлени предявените в пасивно субективно съединение искове на Н. против [фирма] / в несъстоятелност / и Д. К., с правно основание чл. 647 т.3 ТЗ. За да приеме, че предявените искове за прогласяване, спрямо кредиторите на несъстоятелността, на относителна недействителност на извършено от несъстоятелния длъжник, в полза на Д. К., са неоснователни, въззивният съд е приел, че не е налице една от предпоставките по чл.647 т.3 ТЗ / в редакцията й преди изм. ДВ бр. 20/ 28.02.2013 год. / - даденото по атакуваната сделка не надхвърля значително полученото. В изложението по чл. 284 ал.3 ГПК касаторът поставя въпроси за допускане на касационното обжалване в хипотезите на чл.280 ал. 1 т.1 и т.2 ГПК. С оглед задължението за служебна проверка допустимостта на въззивното решение, независимо от нерелевиране на довод за същата, респ. необосноваване на основания за допускане на касационното обжалване,поради вероятна недопустимост на решението,съгласно указанията в ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС / обективно и невъзможно с оглед влизане в сила измененията на чл. 647 и чл. 649 ТЗ след образуване на касационното производство /, настоящият състав съобрази следното: След образуването на касационното производство, с пар. 9 на ЗИДТЗ, чл.647 и чл. 649 ТЗ са съответно изменени / ДВ бр. 20 от 28.02.2013 год./.С пар.14 ал.1 от ПЗР на ЗИДТЗ законодателят е предвидил, че това изменение се прилага и по отношение на заварените производства за попълване масата на несъстоятелността, каквото е и настоящото. С решение № 14 от 11.03.2014 год. по к.д.№ 12 / 2013 год. Конституционният съд отхвърли искането на ОС на ТК на ВКС за обявяване противоконституционност на пар. 14 ал .1 и ал.2 и пар.15 от ПЗР на ЗИДТЗ и обратното действие на закона ще следва да бъде приложено. С оглед новата разпоредба на чл.649 ал.3 ТЗ, касационният контрол следва да се допусне за проверка относно вероятна недопустимост на въззивното решение, като постановено по евентуално недопустим,предвид липса на въведена с изменението задължителна процесуална предпоставка за предявяването му - при съвместна процесуална легитимация на ищци на кредитор и синдик на дружеството в несъстоятелност,доколкото тук предявеният иск изхожда единствено от кредитор на несъстоятелността - Н.. Предварително внасяне на държавна такса не се дължи, съгласно чл. 649 ал.6 ТЗ. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение