Определение № 3249 от 23.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2648/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 - 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Н. В. В., срещу Определение № 245 от 05.01.2026 г., постановено по административно дело № 4628/2025 г. от Административен съд – София – град /АССГ/, с което е оставено без уважение искането му за освобождаване от държавна такса в размер на 30 лева за обжалване на Определение № 26425 от 05.08.2025 г., постановено по същото дело и е оставено без уважение искането му за предоставяне на правна помощ по делото. Частният жалбоподател навежда доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Иска същото да бъде обезсилено, като недопустимо или отменено като неправилно и незаконосъобразно. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното определение и предвид наведените в частната жалба доводи, приема за установено следното: Частната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 230 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, поради следните съображения: За да се произнесе по двете искания, административният съд е коментирал имущественото състояние на В., без да ангажира съответните доказателства за това, като е заключил, че същият разполага с достатъчно средства за заплащане на таксата в размер на 30 лв., предвид множеството дела, които води и в които заплаща съответните държавни такси, а по отношение на правната помощ е приел, че интересите на правосъдието не налагат предоставяне на правна помощ, поради което липсва кумулативно необходима предпоставка за предоставянето ѝ по административни дела. Определението е неправилно. След получаване на искането на В. за освобождаване от заплащане на дължимата държавна такса съдът по отношение на същото има задължение да извърши проверка за редовност и допустимост, както и да укаже на молителя, че следва да представи доказателства за съществуване на обстоятелствата по чл. 83, ал. 2 от Гражданскопроцесуалния кодекс /ГПК/ – същият да е физическо лице, което не разполага с достатъчно средства да заплати дължимите държавни такси. В останалата обжалвана част, настоящият съдебен състав намира, че административният съд в недостатъчна степен е обсъдил необходимите предпоставки по чл. 23, ал. 2 от Закона за правната помощ /ЗПП/ за предоставяне на правна помощ по административно дело, а именно дали лицето разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това. Предвид изложеното обжалваното определение следва да бъде отменено като незаконосъобразно, а делото върнато на първоинстанционния съд за ново произнасяне по така направените искания при съобразяване с мотивите на настоящия съдебен акт. По изложените съображения и на основание чл. 234 във вр. с чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2 и ал. 3 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение