Определение № 32 от 25.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 8/2021 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Сибила Б. И.-К., чрез адв. Б. И., против определение № 1866/25.08.2020 г., постановено по в. ч. гр. д. № 2693/2020 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане, частната й жалба против решение № 14/08.01.2020 г. по гр. д. № 901/2019 г. на Софийски окръжен съд, в частта му, с която е оставена без уважение жалбата против отказа на държавния съдебен изпълнител при Районен съд - Ботевград да спре изпълнителното производство по изп. д. № 20181810400131 на основание чл. 432, ал. 1 ГПК и е прекратено производството по делото. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се иска отмяната му. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК ответникът по частната жалба – К. М. К. не е изразил становище по жалбата. Върховния касационен съд, състав на III гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите в частната жалба, намира следното: Частната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, но разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното определение е оставена без разглеждане, подадената от Сибила Б. И.-К. частна жалба против решение № 14/08.01.2020 г. по гр. д. № 901/2019 г. на Софийски окръжен съд, в частта му, с която е оставена без уважение жалбата й против отказа на държавния съдебен изпълнител при Районен съд - Ботевград да спре изпълнителното производство по изп. д. № 20181810400131 на основание чл. 432, ал. 1 ГПК като процесуално недопустима и е прекратено производството по делото. Въззивният съд е изложил съображенията си, че окръжният съд се е произнесъл с акт по същество, с който е дал разрешение на предмета на делото – в конкретния случай законосъобразността на извършените от съдебния изпълнител действия във връзка с отказа му да прекрати/спре изпълнението по посоченото изпълнително дело, като е извършил преценка на доказателствата и е изложил фактически и правни изводи, неговото решение е окончателно и не подлежи на инстанционен контрол. Определението е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 3/12.07.2015 г. по тълкувателно дело № 3/2005 г. на ОСГТК на ВКС, производството по обжалване действията на съдебния изпълнител е едноинстанционно и в него окръжният съд действа като контролно - отменителна, а не като въззивна инстанция. Предвид характера на производството актът, с който окръжният съд се произнася по съществото на подадена жалба срещу действия на съдебния изпълнител е окончателен и не подлежи на обжалване по силата на чл. 437, ал. 4 ГПК. Последващ инстанционен контрол върху акта на окръжния съд, постановен в производство за обжалване действията на съдебния изпълнител, е възможен и допустим само в хипотезата, когато окръжният съд не е разгледал жалбата по същество, а е оставил същата без разглеждане и/или е прекратил производството като недопустимо. В посочената хипотеза функционално компетентен да разгледа частната жалба срещу определението на окръжния съд за оставяне на жалбата без разглеждане и/или за прекратяване на производството по обжалване действията на съдебния изпълнител е съответният апелативен съд, чийто акт е окончателен и не подлежи на инстанционен контрол от страна на Върховния касационен съд. В трайната практика на ВКС - напр. определение № 65/21.03.2016 г. по ч. гр. д. № 1026/2016 г. на ВКС, ІІ г. о., определение № 86/27.03.2017 г. по ч. гр. д. № 792/2017 г. на ВКС, ІІІ г. о., определение № 188/04.07.2016 г. по ч. гр. д. № 906/2016 г. на ВКС, І г. о., определение № 148/13.04.2015 г. по ч. гр. д. № 1583/2016 г. на ВКС, ІІІ г. о., определение № 294 от 29.05.2017 г. по ч.т.д. № 941/2017 г. на ВКС, ІІ т.о. е прието, че поради непроменения характер на производството по обжалване действията на съдебния изпълнител постановките в Тълкувателно решение № 3/2005 г. на ОСГТК на ВКС са запазили действието си и след влизане в сила на Гражданския процесуален кодекс от 2007 г. Връщането на жалбата по същество произтича от липсата на уредена в закона възможност за обжалване на решението, поради което не могат да бъде споделени доводите на жалбоподателката за отказ от правосъдие и възпрепятстване на защитата й. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение