Определение № 354 от 14.07.2016 г. на ВКС по т. д. № 2365/2015 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 вр. ал.1, т.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на И. И. Х., [населено място], представляван от адв. М. З., срещу определение № 317 от 04.05.2015г. на Апелативен съд – Варна, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на решение № 42 от 20.02.2015г. по в.т.д. № 752/2014г. на Апелативен съд – Варна в частта, с която е отказано присъждане на съдебни разноски за въззивната инстанция в размер на 4 500 лева. Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно - незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Поддържа, че в настоящия случай заплащането в брой на договорения хонорар е удостоверено с подписа на пълномощника, като няма изрично въведено изискване платеният адвокатски хонорар да бъде доказван задължително с квитанция от кочан или банково бордеро. Счита, че обжалваното определение е постановено в противоречие с чл.36, ал.1 ЗА и т.1 от ТР № 6 от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС. Поради това моли обжалваното определение да бъде отменено и да му бъдат присъдени разноски за въззивната инстанция. Ответникът [фирма] не изразява становище по частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.2 вр. чл.274, ал.1, т.2 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е частично основателна. С обжалваното определение въззивният съд, като е разгледал подадената от въззиваемия ответник И. И. Х. молба за изменение на решението в частта за разноските за въззивното производство, е приел, че произнасянето му в решението не е в отклонение от постановеното в ТР № 6/06.11.2013г. на ВКС по тълк.д. № 6/2012г. на ОСГТК, като е посочил, че представеният договор за правна помощ не е в утвърдената форма на договор за правна защита и съдействие, подреден в заверен от НАП кочан и съдържащ пореден номер, който да му придаде характер на квитанция за плащане. Взел е предвид изявлението на пълномощника на въззивамия адв. З., че доверителят й е в чужбина и по този начин разменят кореспонденция, „затова той не се подписва на кочана“. С оглед на това е приел, че съдържанието на разписката за плащане в брой не е достоверно, след като между адвоката и доверителя не е осъществена среща, поради което като частен документ следва да се цени на основание чл.180 ГПК. Обжалваното определение е неправилно. С оглед изхода на спора във въззивното производство и съгласно разпоредбата на чл.78, ал.3 ГПК на ответника следва да бъдат присъдени направените разноски за въззивното производство съобразно отхвърлената част от въззивната жалба. Въззиваемият ответник е направил искане за присъждане на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер 4 500 лева. Заплащането на договореното адвокатско възнаграждение в този размер е доказано с представения във въззивното производство договор за правна помощ, в който е посочено, че възнаграждението е заплатено изцяло, и това обстоятелство е удостоверено с подписа на страните. Съгласно т.1 от ТР № 6 от 06.11.2013г. по тълк.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС в тази част договорът за правна помощ има характера на разписка, удостоверяваща заплащането на договореното адвокатско възнаграждение. При наличие на такова удостоверяване и липса на доказателства в противния смисъл следва да се приеме за доказано реалното извършване на разноски за адвокатско възнаграждение. С оглед изхода на делото пред въззивната инстанция на въззиваемия ответник следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер 3 790,39 лева съобразно отхвърлената част от въззивната жалба. Поради това определението на въззивния съд следва да бъде отменено частично и на ответника И. И. Х. следва да бъдат присъдени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в посочения размер. В останалата му част обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение,