Определение № 219 от 09.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2567/2017 г.

Производството е по реда на чл.248 ГПК. Горепосоченото дело е образувано по касационна жалба на М. Г. С., Е. А. С. и В. С. М. срещу решение № 239 от 13.01.2017 г. по в.гр.д.№ 4994 от 2016 г. на Софийския градски съд, Гражданска колегия, II-Д въззивен състав, с което е потвърдено решение № I-25-71 от 23.11.2015 г. по гр.д.№ 46066 от 2014 г. на Софийския районен съд, 25 състав за отхвърляне на предявения от М. Г. С., Е. А. С. и В. С. М. срещу Б. Б. Ш., Ц. Ц. Г. и Г. П. Г. иск с правно основание чл.108 ЗС за признаване правото на собственост на ищците върху 40 кв.м. от УПИ XV-1510 от кв.66 по регулационния план на [населено място] от 1977 г., целият с площ от 760 кв.м., при граници на процесната част: ПИ с идентификатор 02659.2195.791, УПИ VII-1660 от кв.66, УПИ X.-790 и улица и за осъждане на ответниците да предадат на ищците спорните 40 кв.м. С решение № 91 от 17.07.2018 г. настоящият състав на ВКС, ГК, първо г.о. е оставил в сила решение № 239 от 13.01.2017 г. по в.гр.д.№ 4994 от 2016 г. на Софийския градски съд, ГК, II-Д въззивен състав. С молба вх.№ 6950 от 23.07.2018 г. пълномощникът на ответниците по жалбата Б. Б. Ш., Ц. Ц. Г. и Г. П. Г. е поискал ВКС да допълни решението си в частта за разноските, като присъди разноски за делото пред ВКС в размер на 1200 лв. В писмен отговор от 01.10.2018 г. пълномощникът на касаторите М. Г. С., Е. А. С. и В. С. М. оспорва молбата. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните, приема следното: Молбата за допълване на решението на ВКС в частта за разноските е допустима: подадена е от легитимирани лица /ответници по касационната жалба/ и преди изтичане на преклузивния едномесечен срок по чл.248, ал.1 ГПК от постановяване на решението на ВКС /решението е постановено на 17.07.2018 г., а молбата е подадена на 23.07.2018 г./. По същество молбата е основателна и като такава следва да се уважи поради следното: Предвид изхода на делото и на основание чл.78 ГПК касаторите М. Г. С., Е. А. С. и В. С. М. са длъжни да заплатят на ответниците по касационната жалба Б. Б. Ш., Ц. Ц. Г. и Г. П. Г. направените от тях разноски по делото пред ВКС. Видно от приложения по делото договор за правна защита и съдействие от 09.05.2017 г. /лист 19 от делото на ВКС/, ответниците по жалбата са направили разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 1200 лв. Искането за осъждането на касаторите да заплатят тези разноски е направено своевременно, още в отговора на касационната жалба от 11.05.2017 г. /лист 18 от делото на ВКС/. Въпреки това в решението си от 17.07.2018 г. настоящият състав на ВКС е пропуснал да присъди тези разноски. Неоснователно е възражението на касаторите, че не дължат разноски, тъй като такива разноски не са били поискани своевременно и не е бил представен списък за разноските. Както бе посочено и по-горе, искането за присъждане на направените по делото на ВКС разноски е направено още с отговора на касационната жалба, а списък за разноски е представен от адв.М. в проведеното на 20.06.2018 г. открито съдебно заседание пред ВКС, което е и изрично записано в протокола от това съдебно заседание /лист 65 и лист 67 от делото на ВКС/. По изложените съображения и на основание чл.248 ГПК съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение