Определение № 177 от 11.12.2013 г. на ВКС по н. д. № 2249/2013 г.

Производството пред Върховния касационен съд е образувано на основание чл. 43, т.2, след като с определение № 1573 от 20. 11. 2013 г. съдията – докладчик по нохд № 6379/2013 г.по описа на Районния съд в гр.Пловдив констатирал, че пострадалото лице работи като съдия в същия съд, прекратил производството и постановил делото да се изпрати на ВКС за определяне на друг, еднакъв по степен съд. Прокурорът изразява становище в подкрепа на позицията в определението. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди данните по делото, намира, че са налице законните предпоставки за поисканата промяна на местната подсъдност по делото. Местоизвършването на инкриминираната дейност обуславя по правилата на местната подсъдност компетентността на Районния съд в гр.Пловдив. Местната подсъдност черпи своите основания от принципа на непосредственост и се подчинява на изискванията за бързина, ефективност, безпристрастност и снижаване на разходите и деловодните затруднения. Тя не е абсолютна и търпи коректив тогава, когато на тези изисквания може да се отговори единствено чрез промяна на подсъдността. Това са трите хипотези на чл. 43 от НПК, втората от които е относима към настоящия случай. Пострадала от престъплението, по данни от обвинителния акт, е В. Т. П. – съдия в Районен съд – гр.Пловдив, поради което делото не може да се разгледа в същия съд съгласно чл. 43, т.2 от НПК. Най - малко компромиси относно разходите по делото и доброто му администриране разкрива вариантът процесът да се развие в еднаквия по степен районен съд в гр.Пазарджик. Воден от тези мотиви Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, на основание чл. 43, т.2 от НПК