Определение № 222 от 28.03.2019 г. на ВКС по т. д. № 2016/2018 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Образувано е по молба на адв. Т. Г. Г. в качеството му на пълномощник на Д. З. П., З. Д. П., Д. Д. П., М. С. К. и С. А. К., с която е направено искане за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 647 от 28.11.2018г., като насрещната страна бъде осъдена да заплати адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА в размер съответно на 1 843 лева – за процесуално представителство на всеки от първите трима молители, и на 1 510 лева – за процесуално представителство на всеки от останалите двама молители. В молбата се твърди, че при постановяване на определението си съдът е пропуснал да се произнесе по своевременно заявеното с отговора на частната касационна жалба искане за присъждане на разноски. Ответникът по молбата Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, представляван от адв. М. К., оспорва направеното искане. Поддържа, че искането е преклудирано, тъй като искането за присъждане на разноски за производството пред апелативния съд не е направено пред компетентния съд, а по отношение на разноските за настоящата инстанция прави възражение за прекомерност, в случай че действително са налице предпоставките на чл.38, ал.1, т.2 ЗА за присъждане на адвокатско възнаграждение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като обсъди направеното искане, намира следното: Молбата е постъпила в срока по чл.248 ГПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, молбата е основателна. Производството пред касационната инстанция е образувано по частна касационна жалба на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ срещу определение № 1796 от 08.06.2018г. по ч.гр.д. № 2836/2018г. на Софийски апелативен съд, ТО, 3 състав, с което, след частична отмяна на определение от 31.01.2018г. по гр.д. № 8112/2017г. на СГС, I г.о., 6 състав е оставена без уважение молбата на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи” по чл.248 ГПК за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство в размер на 23 085 лева с ДДС и е потвърдено първоинстанционното определение в частта, в която искането по чл.248 ГПК за присъждане на разноски е отхвърлено за разликата над 23 085 лева до 31 200 лева. С постановеното по настоящото дело определение № 647 от 28.11.2018г. не е допуснато касационно обжалване на въззивното определение. Действително в определението настоящият състав е пропуснал да се произнесе по своевременно направеното в отговора на частната касационна жалба искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.1, т.2 ЗА за настоящото производство. В производството ответниците са били представлявани от адв. Г., упълномощен от тях с представени с исковата молба пълномощни. С оглед осъществената правна помощ по делото без данни за договорен в тежест на доверителите размер на възнаграждението по чл.36, ал.2 ЗА, заявлението, че предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна и липсата на данни, които да го опровергават, и предвид изхода на делото, са налице предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА /в този смисъл определение № 163 от 13.06.2016г. по ч.гр.д. № 2266/16г. на ВКС, ГК, I г.о., определение № 515 от 02.10.2015г. по ч.т.д.№ 2340/15г. на ВКС, ТК, I т.о./. На основание чл.11 от Наредба № 1/2004г. на адв.Г. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева. Неоснователно е искането за определяне на размера на адвокатското възнаграждение съобразно чл.7, ал.1, т.7 от Наредба № 1/2004г. с оглед цената на предявените искове. Предмет на настоящото производство е единствено дължимостта на разноски на ответника по исковете поради прекратяване на делото и следователно предметът на делото и интереса на молителите по смисъла на посочената разпоредба не се съизмеряват с цената на исковете. Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение