Определение № 379 от 17.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5575/2014 г.

Производството е по чл.307 ал.1 ГПК. Образувано е по молба на [фирма] за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.1 ГПК на разпореждане на Софийски районен съд от 8.11.13г., постановено по г.д.№.28118/13г. – с което на основание чл.415 ал.2 ГПК е обезсилена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 19.07.2013г., изд. по г.д.№.28118/13 на СРС, 51с., поради непредставяне на доказателства за предявяване на установителен иск в едномесечния срок по чл.415 ал.1 ГПК. Сочи се, че е налице ново обстоятелство – некласиране на подадения установителен иск по образуваното производство, което не се дължи на грешка на молителя и той не е могъл да я установи и да я отстрани своевременно. Ответната страна Х. Н. Ф. оспорва молбата като недопустима. Доколкото по въпроса кои влезли в сила определения подлежат на отмяна е образувано тълкувателно дело №.7/2014г. на ОСГТК на ВКС /т.6 от Разпореждане на Председателя на ВКС от 19.11.14г./, настоящият състав намира, че производството по делото следва да бъде спряно на основание чл.292 вр. с чл.229 ал.1 т.7 ГПК до приключване на производството по горецитираното тълкувателно дело. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, ІІІ ГО,