Определение № 3711 от 08.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3013/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на К. С. К. против определение № 2507 от 23.01.2025 г., постановено по адм.д. № 10521/2024 г. по описа на Административен съд София - град. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. Моли за отмяната му. Ответникът – началникът на СГКК – гр. София не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното определение Административен съд София - град оставя без разглеждане жалбата на К. С. К. против заповед № 18-13970/14.12.2023 г. на началника на СГКК – гр. София и прекратява производството по делото. За да постанови този резултат съдът констатира, че К. С. К. се легитимира като собственик на гараж № 30, който представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1505.2514.1.70. Приема, че в случая не е налице идентичност на обекта на правото на собственост на жалбоподателя и поземления имот - предмет на изменението в кадастъра (самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1505.2514.1.74). Прави извод, че жалбоподателя не е заинтересувано лице, тъй като негови права като собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1505.2514.1.74 не се засягат и границите на този имот не се изместват и съответно неговата площ не се намалява. По тези съображения съдът достига до заключението за недопустимост на оспорването. Обжалваното определение е постановено в нарушение на материалния закон. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е заповед № 18-13970-14.12.2023 г. на началника на СГКК София, с която, на основание чл. 54, ал. 4 във връзка с ал. 1 и чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР, е одобрено изменението в КККР, одобрена със заповед № РД-18-27/03.04.2012 г. на изпълнителния директор на АГКК, състоящо се в отразяване на верните очертания на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1505.2514.1.74, представляващ подземен гараж с подземни паркоместа №11,12,24,25,26,27 и от № 34 до ПМ № 40, находящ се в сутеренния етаж в жилищна сграда, съгласно документ за собственост и етаж -1 в одобрените КККР на район „Искър“. От приложения по делото нотариален акт се установява, че К. К. е собственик на гараж № 30, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, върху което е построена сградата, като от юг гаражът граничи с подземна маневрена улица с подход към гаража. С оспорената пред първоинстанционния съд заповед са отразени очертанията на самостоятелен обект в сградата – подземен гараж с подземни паркоместа №11,12,24,25,26,27 и от № 34 до ПМ № 40, находящ се в сутеренния етаж в жилищна сграда, съгласно документ за собственост и етаж -1. Незаконосъобразен е изводът на съда, че в случая не е налице идентичност на обекта на правото на собственост на жалбоподателя и поземления имот - предмет на изменението в кадастъра (самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1505.2514.1.74). Действително в нотариалния акт е посочен друг идентификатор на сградата, в която се намира гаражът, но от всички събрани по делото доказателства е видно, че изменението е на ПИ с административен адрес - гр. София, [улица], който адрес изрично е посочен като административен адрес на сградата, в която се намира гаража, собственост на жалбоподателя, като е налице и идентичност на нивото и неговата кота, за което се отнася изменението на КК. По делото не е приложена административната преписка в цялост. Липсват кадастрални схеми на самостоятелни обекти в сграда, отразяващи промяната, настъпила с издаване на оспорената заповед, като се има предвид, че в същата изрично са посочени номерата на паркоместата, които очертания се променят с административния акт. Приложени са единствено смеха на самостоятелен обект в сграда от 18.10.2024 г. с идентификатор 68134.1505.2514.1.74 – гараж и схема от 16.08.2023 г. на същия обект. Проектът за изменение на кадастралната карта също не е приложен в цялост, като обяснителната записка е относима към паркоместа 11 и 12, не са приложени копие от архитектурните чертежи - ниво сутерен и схема на самостоятелен обект на собственост, описани като съдържание към проекта за изменение на КК. Следователно изводът на съда за липса на правен интерес на жалбоподателя от оспорването е направен без делото да е изяснено от фактическа страна. От приложените доказателства може да се предположи, че притежавания от жалбоподателя гараж се намира в сутерена на сградата, в който е одобрено изменението на КК, като в тази насока следва да се съберат доказателства, установяващи категорично този факт. От приложения нотариален акт е установено, че К. К. е собственик освен на гаража и на съответните идеални части от сградата и правото на строеж. Установено е, че гаражът граничи с подземна маневрена улица, осигуряваща подстъп към същия. Като част от етаж -1 на сградата тази маневрена улица е обща част от сградата, а по делото не е установено дали същата се засяга от изменението на КК, направено с оспорената заповед. Следователно изводът на съда за недопустимост на оспорването е незаконосъобразен, поради което обжалваното определение следва да се отмени, а делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия, при което съдът следва да изиска административната преписка в нейната цялост, да установи притежавания от жалбоподателя гараж, намира ли се в сградата, респективно в нивото на сградата, относимо към одобреното изменение на КК, да установи в какво се изразяват конкретно промените в КК засягащи етаж минус 1 относно очертанията на подземен гараж с конкретно изброените в заповедта номера на паркоместа, както и тези промени засягат ли маневрените улици на етажа и в частност тези, с които граничи гаражът, собственост на жалбоподателя. По преценка и при необходимост следва да използват и специални знания, като се назначи съответната съдебна експертиза. Съобразно събраните по делото доказателства съдът следва да направи извод за допустимост или не на оспорването. По изложените съображения и на основание чл. 236, вр. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,