Решение № 14385 от 27.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8924/2016 г.

Решение № 14385 от 27.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8924/2016 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). С решение № 187 от 17.06.2016 г. по административно дело № 118/2016 г., Административен съд - С. е: 1) отменил като незаконосъобразна оспорената от А. Х. А. А., гражданка на Сирия, с предоставен хуманитарен статут в Р. Б., заповед № ЗСПД/D-СМ-М/940 от 07.03.2016 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) - гр. М., с която на жалбоподателката е отказана еднократна помощ при раждане на живо дете, на основание чл. 3, ал. 5 от ЗСПД (Закона за социално подпомагане); 2) наредил връщане на преписката на административния орган - директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. М., за произнасяне по заявление-декларация за отпускане на еднократна помощ при раждане на дете, в едномесечен срок от влизане на решението в сила. Така постановеното решение е оспорено с касационна жалба от директора на Дирекция "Социално подпомагане" - М.. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост, касаторът моли атакуваният съдебен акт да бъде отменен и да бъде постановено решение, с което да се потвърди законосъобразността на отменения от съда административен акт. Ответницата по касационната жалба А. Х. А. А. не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и навежда доводи за правилност на съдебното решение, поради което предлага то да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14- дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. С оспорената пред първоинстанционния съд заповед на основание чл. 6, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца и чл. 11, ал. 1 от Правилника за прилагане на закона за семейни помощи за деца (ППЗСПД) на А. Х. А. А. (майка на детето Л. М. Т. Ш. Ю., ЕГН **********) е отказана еднократна помощ при раждане на живо дете по съображения, че няма нормативно основание за отпускане на такава помощ, тъй като не отговаря на условията на чл. 3, т. 5 от ЗСПД - семейството е на чужди граждани, живеещи в страната с предоставен хуманитарен статут и получаването на семейни помощи за деца не е предвидено в международен договор със съответната държава, по който Р. Б. е страна. При осъществения административен контрол заповедта е потвърдена с решение № РД 13-05/11.04.2016 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане - С., с мотив, че за лица или семейства чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, такива помощи се отпускат, при условие, че е предвидено в друг закон или международен договор, по който Р. Б. е страна. В случая административният орган е констатирал, че между България и Сирия не е сключен такъв международен договор. За да уважи сезиралата го жалба Смолянският административен съд е приел, че ако и заповедта да е издадена от компетентен административен орган в законоустановената форма при спазване на административнопроизводствените правила, то тя противоречи на материалния закон и на неговата цел (основания за незаконосъобразност по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК). Оспореното пред настоящата инстанция съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна, адресат на заповедта. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. Решението на Административен съд - С., с което жалбата до него е уважена, е постановено при изяснена фактическа обстановка и правилно тълкуване и прилагане на закона. Първоинстанционният съд (т. е. инстанцията по съществото на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на процесната заповед) е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти и обстоятелства от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, убедителните съображения в подкрепа на които в мотивите на проверяваното решение се възприемат изцяло от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат дословно преповтаряни. Атакуваният съдебен акт се основава на задълбочена преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено адекватно на всички относими инвокирани възражения. Установено е, че А. Х. А. А. и М. Т. Ш. Ю. О. са чужди граждани, живеещи постоянно в България с предоставен хуманитарен статут, и са родители на детето Л. М. Т. Ш. Ю., родено живо на територията на Р. Б., като семейството отглежда и двете си деца в страната ни. Майката на детето със заявление-декларация № ЗСПД/D-СМ-М/940 от 29.02.2016 г. е поискала от директора на Дирекция "Социално подпомагане" - М. получаване на еднократна помощ при раждане на дете по чл. 6 от ЗСПД. Със заповед ЗСПД/D-СМ-М/940/07.03.2016 г. директорът на ДСП - М. е отказал заявената помощ, тъй като няма нормативно основание за отпускане на помощ по чл. 6 от ЗСПД, не отговаря на условията на чл. 3, т. 5 от ЗСПД, семейството е на чужди граждани, живеещи в страната с предоставен хуманитарен статут и получаването на семейни помощи за деца не е предвидено в международен договор със съответната държава, по който Р. Б. е страна. Правото за еднократна парична помощ за раждане на дете възниква от датата на раждане на детето. На основание чл. 3, т. 5 от ЗСПД право на семейни помощи за деца имат и семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Р. Б. е страна. Изричната разпоредба на чл. 2, ал. 6 във връзка ал. 3 и ал. 5, както и с ал. 1 от Закона за социално подпомагане (ЗСП) също урежда правото на лица с хуманитарен статут да получават помощи за задоволяване на основните жизнени потребности на семейството. ЗСПД обаче се явява специален по отношение на ЗСП, доколкото ЗСПД урежда конкретно правата на майката при бременност, раждане и отглеждане на деца. Правилно първоинстанционният съд е приел, че съгласно чл. 26, ал. 2 от Конституцията на Р. Б. и в чл. 3, ал. 1 от ЗЧРБ (Закона за чужденците в Р. Б.) е регламентирано, че чужденците, които пребивават в Р. Б., имат всички права и задължения според Конституцията, българските закони и ратифицираните международни договори, с изключение на тези, за които се изисква българско гражданство. В случая сирийските граждани А. Х. А. А. и М. Т. Ш. Ю. О. фактически постоянно пребивават и отглеждат децата си в Р. Б.. Правното основание на пребиваването им е предоставеният хуманитарен статут на А. Х. А. А.. Съгласно чл. 32, ал. 2 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), чужденец с предоставен хуманитарен статут има правата и задълженията на чужденец с разрешено постоянно пребиваване в Р. Б.. От друга страна, разпоредбата на чл. 3, т. 5 от ЗСПД сочи ограничение относно лица, които имат право на семейни помощи, в случая - бременните жени - чужди граждани, и семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи не е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Р. Б. е страна. По делото не е спорно, че няма международен договор между България и Сирия, който да урежда на реципрочна основа отпускането на семейни помощи, но очевидно текущият въоръжен конфликт в Сирия обективно минимизира възможността за подобно договаряне. Както прецизно е посочено в мотивите на проверяваното решение, съгласно разпоредбата на чл. 28, § 1 на Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г., според която държавите- членки полагат грижи получилите статут на бежанец или статут на субсидиарна закрила да получават в държавата-членка, която им е предоставила статута, необходимото социално подпомагане, равностойно на предвиденото за гражданите на тази държава-членка. Нормата на чл. 3, т. 5 от ЗСПД не е съобразена и с Директива 2011/95/ЕС на ЕП и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, какъвто е хуманитарният статут, както и за съдържанието на предоставената закрила. Разпоредбите на директивата са пряко приложими и с приоритетно прилагане пред националните норми, които й противоречат. По отношение на социалното подпомагане, условията и редът за предоставяне на основни обезщетения на лицата, на които е предоставен статут на субсидиарна закрила, следва да се определят от националното право. Възможността за ограничаване на това подпомагане до основните обезщетения трябва да се разбира в смисъл, че обхваща най-малко минимален гарантиран доход за съответното лице, какъвто е случаят на бременност и семейни помощи за деца. Следователно по аргумент на чл. 45 от преамбюла на Директива 2011/95/ЕС семейните помощи за деца са сред основните обезщетения, за които не е предвидена възможност да се ограничават по отношение на лицата, на които е предоставена международна закрила. Ограничението, съдържащо се в разпоредбата на чл. 3, т. 5 от ЗСПД не трябва да се прилага и по силата на чл. 27, т. 3 от Конвенцията на ООН за правата на детето, ратифицирана с решение на Великото народно събрание, в сила за страната ни от 03.07.1991 г., защото съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Р. Б., международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Р. Б., са част от вътрешното право на страната, като имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат. От изложеното явства, че първоинстанционният съд, като е извел извод за незаконосъобразност на обжалваната пред него заповед, е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. В случая няма легитимно основание да се откаже предоставянето на търсената еднократна помощ при раждане на живо дете. Като е достигнал до същите изводи, Смолянският административен съд обосновано и в съответствие с приложимия материален закон е преценил жалбата до него за основателна. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,