Определение № 45 от 16.01.2014 г. на ВКС по т. д. № 45/2014 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Н. И. Н. от [населено място] против определение № 17 891 от 02.10.2013 г. по ч. гр. д. № 10018/2013 г. на Софийски градски съд, Административно отделение, ІІІ В състав. С обжалвания акт е потвърдено разпореждане на Софийски районен съд, 46 състав, обективирано в заповед от 20.09.2013 г. по ч. гр. д. № 40792/2010 г., с което е постановено незабавно изпълнение на сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК – извлечение от счетоводните книги на заявителя. Настоящият съдебен състав, след преценка на данните по делото, приема, че производството по същото следва да бъде спряно на основание чл. 292 ГПК, тъй като въпросът за това, дали определението на въззивния съд, с което се е произнесъл по законосъобразността на разпореждане на първоинстанционен съд за допускане на незабавно изпълнение, какъвто акт именно е атакуван с частната касационна жалба, подлежи на касационно обжалване, е включен в предмета на висящото тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. е. преценката за допустимостта на жалбата е изцяло обусловена от произнасянето на ОСГТК по така поставения въпрос. Мотивиран от горното, на основание чл. 292 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение