Определение № 201 от 16.09.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1005/2016 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба вх. № 11382 от 05.08.2016 г. на Т. Б. Д. от [населено място] за изменение на решението по делото в частта за разноските. Молителката поддържа, че присъденото адвокатско възнаграждение е прекомерно, тъй като осъществената защита се изразява само в представяне на формален писмен отговор по молбата за отмяна на влязлото в сила решение, без процесуално представителство в съдебно заседание. Според молителката това прави размера на възнаграждението несъответен на усилията на адвоката за защита. Ответникът в производството А. В. А. не е подал писмен отговор в указания едноседмичен срок. Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о., приема следното: С решение № 151 от 19.07.2016 г. по настоящото дело без уважение е оставена молбата на Т. Б. Д. за отмяна на влязлото в сила решение № 293 от 19.11.2013 г. по гр. д. № 3267/2013 г. на ВКС на РБ, ІІІ-то г. о., и молителката е осъдена да заплати на А. В. А. 1 000 лева разноски по делото, съставляващи възнаграждение за един адвокат по договор за правна защита и съдействие № [ЕГН] от 17.02.2016 г. Прието е, с оглед изхода на делото, че тези разноски са дължими и следва да бъдат присъдени. Искането на молителката за изменение на решението в частта за разноските се основава на възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на заплатеното от насрещната страна възнаграждение за адвокат съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Съдебната практика на ВКС по приложението на чл. 78, ал. 5 ГПК, приема, че преценката за прекомерност, осъществявана от съда, се предшества от искане на насрещната страна, което следва да се направи след запознаване с претенцията за разноски, съобразно принципа за равенство на страните в процеса по чл. 9 ГПК. За съда не съществува задължение да указва на страната за правото й по чл. 78, ал. 5 ГПК. Крайният срок за заявяване на искането е до приключване на устните състезания в съответната инстанция. То може да се направи в производството по допълване на решението в частта за разноските, само ако допълваният акт е постановен в закрито заседание и страната не е получила препис от искането за присъждане на разноски /напр. по искане на ответника по касацията за допълване на определението по чл. 288 ГПК в частта за разноските/. В случая ответникът по молбата за отмяна А. А. своевременно е заявил искането си за присъждане на разноски по делото. Това е сторено с отговора на молбата за отмяна, приложен на л.л. 9 и 10 от настоящото дело. До приключване на устните състезания молителката не е възразила за несъответствие на размера на заплатеното адвокатско възнаграждение с фактическата и правна сложност на спора, макар в откритото съдебно заседание да се е явила лично и с процесуалния си представител адвокат К., и да е съществувала възможност да се запознае с искането на насрещната страна за присъждане на разноски и размера на същите. Такова искане е релевирано едва в молбата за изменение на решението в частта за разноските по реда на чл. 248 ГПК. Производството, което се развива по тази молба, е самостоятелно. С постановяване на съдебния акт по съществото на спора, в случая на решението по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, производството пред настоящата инстанция е приключило. Молбата по чл. 248 ГПК не възстановява висящността му, което налага извода, че възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, въведено за пръв път с молбата за изменение на решението в частта за разноските, вече е било преклудирано. Пропускът на молителката своевременно да заяви искане по чл. 78, ал. 5 ГПК не може да бъде преодолян чрез искане за изменение на решението в частта за разноските. В обобщение - съдът няма основания да обсъжда въпроса прекомерно ли е заплатеното от ответника по молбата за отмяна адвокатско възнаграждение и молбата по чл. 248 ГПК следва да бъде оставена без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.